Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.12.2009 12:59 - Имало ли е турско робство наистина?
Автор: yuriy Категория: Други   
Прочетен: 2279 Коментари: 1 Гласове:
1



Имало ли е турско робство или … “Да” или “Не”?

 

 

В броя си от 26 ноември-2 декември в. “Галерия” публикува статията на пенсионирания проф. Кръстьо Манчев от БАН “Баташко клане е нямало, нямало е и турско робство”, която е с претенции за скандалност. Скандалността се търси в опровергаването на някои общоприети в нашето общество тези и идва на фона на атаките срещу съществуването на самата БАН. Само че, в цялата статия няма нищо скандално. Или поне - почти.

Авторът изтъква тезата, че в нашата история все още властват концепции, останали от времето на българското Възраждане, теза, която се споделя от повечето историци. Той изтъква и една друга теза – че историята ни, подобно на историите на останалите балкански народи (а тук бих добавил – на всички народи), е написана от национални позиции, като това се споделя от много българи и особено от такива, на които често им се налага да контактуват с представители на точно такива други народи. Както може да се види, дотук няма нищо скандално.

Професор Манчев споменава и едно друго твърдение, което може да се приеме с чиста съвест – а именно, че “Османската империя е космополитна държава и роби не е имало като производително население”. Оттук – приемливо е и едно неизказано, но показано твърдение. А именно, че става дума за държава на османците, т.е. народите, поведени от този на създателя на държавата – Осман и неговата династия, а не на турците, както им казваме ние не само днес. И сега в Турция съществуват повече от 200 националности и да наричаме държавното формирование, на което тя е приемник, “турско” е толкова вярно, колкото и да наричаме “руснаци” литовците, узбеките, арменците и т.н.народи, които също бяха част от състава на СССР.

Напълно приемливо е и твърдението, че е имало градове, като Копривщица или Елена например, където османски представител не е можел да стъпи, което от съвременна гледна точка ни е трудно да си представим.

Донякъде е приемливо и твърдението, че “в Османската империя е имало религиозна толерантност”. Но това вече - само донякъде. Защото въпросният професор би трябвало да знае, че тази толерантност на Балканите е била принудителна. Османските орди тук се срещат с многобройно християнско население, което, за да седи в покорство, е трябвало да има гарантирана някаква свобода за едно от най-важните за него неща - вероизповеданието. Вероизповеданието, гарантиращо му връзката със задгробния свят и вечността. В противен случай окупацията на Балканите е излизала твърде скъпо и е пречела на по-висшата цел – завладяването на Европа от воините на исляма. Цел, към която те се стремят почти от времето на появата на религията си насам. Колкото до назначаването на Константинополския патриарх за представител на всички християни, тук целта е двойна – вътрешна за местните християни; и външна – за бъдещите окупирани такива. Като се дава рамо на патриарха пред папата.  А за рамките на религиозната толерантност можем да съдим по размера на молитвените храмове – до началото на ХІХ в., когато се налагат някои проевропейски реформи в рамките на тази т.нар. “империя” (виж материала “Римската империя: минало, настояще, бъдеще”) черквите са с височината на конник, докато джамиите - с тази на съвременни ракети. И това е нормално – през 1945  г. Европа отново трепереше пред перспективата да бъде окупирана от Червената армия, за да й бъде наложен (подобно на най-вярната религия) най-справедливия и научнообоснован начин на живот. Всяко време – с религията си и усещането за нейната достоверност.

И от тук нататък започват твърдения, с които не мога да се съглася, а и едва ли някой би бил съгласен. И те са:

            - че роби в османската държава не е имало, след като сам професорът твърди, че “роб е този, който е собственост на някого”. И след като всички са били рая, т.е. стадо на султана. А знаем какво се случва на стадата по Гергьовден;

            - с отричането на факта на Баташкото клане, след като е достатъчно да отидеш в черквата в Батак за да видиш черепите на загиналите в него. А колко са те е друг въпрос – дали 200-300 или 5000. В екстремна ситуация, особено в държава, непознаваща нормите на европейския хуманизъм, и особено с такава религиозна толерантност, клане задължително има;

            - с опита за поредно налагане на комплекс за малоценност посредством твърдението, че гърците и сърбите са се освободили по-рано, а ние сме си седели с османците, защото така им е било по-добре на нашите деди. Сърбите граничат с Австрия, а не със столицата Истанбул и е нормално да се освободят по-рано, с тази отдалеченост от центъра на държавата. А Гърците се освобождават, след като години наред извличат ползите от Континенталната блокада и после използват спечелените пари за своята революция. А това в нашата национална революция  не го е имало в такава степен, още повече че тя избухва когато полуразпадналата се османска държавност (за разлика от въстанията на гърци и сърби) отдавна е вече възстановена, а армията й – преоборудвана с най-модерно оръжие. Българските икономически ползи са далеч по-малки от гръцките и стават факт, когато гърците отпадат следствие на въстанието си, няколко техни патриарха са обесени по стените на Истанбул и българският елемент заема отчасти мястото на гръцкия;

Тук не искам да говорим на македонска тема, защото нациите са чисто информационно понятие, а македонската се оформя едва след Втората световна война, само в сръбската окупационна зона и донякъде в районите, подвластни на сръбската УДБА (сръбската ДС).

Елементът на скандалност идва от друго – от факта, че хора с такава структурираност на придобитите знания са мътели главите на студентите, когато им се е налагало да преподават.

Да, ползи за българите е имало и една от тях са малкото данъци във все още неструктурираната османска държавност, последвала кошмарът на завладяването. А друга – неучастието във военни действия за цяло половин хилядолетие. Разбира се, имало е още много.

Разбираем е стремежът на професора да излезе на преден план, в момент, когато вероятно се чувства позабравен, а обстоятелствата го предполагат. По подобен начин стоеше въпросът и с професорската оригиналност преди повече от двайсет години. И тогава всеки го правеше кой доколкото може. Но нека да бъдем по-внимателни със скандалността.

 

Юрий Михайлов

9 декември 2009 г.



Тагове:   наистина,


Гласувай:
1



1. andi2 - То и Холокост е нямало, и Арменския ...
09.12.2009 13:14
То и Холокост е нямало ,и Арменския геноцид е измислица .
Не знам , как и защо някои се опитват да казват на бялото - черно .
Поздрави
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: yuriy
Категория: Други
Прочетен: 323170
Постинги: 36
Коментари: 332
Гласове: 94
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031