анализи :: Несебър. ЮНЕСКО

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

18.11.2010 10:41 - Несебър. ЮНЕСКО

Автор: yuriy Категория: Други

Прочетен: 146561 Коментари: 170 Гласове:

Последна промяна: 06.12.2010 08:56

Несебър – вън от списъка на ЮНЕСКО !

В Несебър тече подписка за излизането на града от списъка на ЮНЕСКО. Градът обаче само формално е в този списък, така че наистина няма място в него.

Ходили ли сте в Котор и Дубровник – два града, също присъстващи (но не формално) в списъка на световната културна организация? И в двата липсва циганията, характерна за турско-арабската търговия от уличен тип, която през лятото толкова обичат не само несебърци и така отвращава европейския турист. И която можете да видите в пълния си “блясък” в петък в мюсюлманския Нови Пазар (Сърбия), само на стотина-двеста километра от двата града, който пък е бивш главен град на областта Санджак. И то не защото в Котор и Дубровник липсват носителите на тази търговия – циганите. А защото дори и те я извършват извън рамките на местните Стар град, защитени от ЮНЕСКО.

И двата града са напълно унищожавани от земетресения и впоследствие – възстановявани. Котор през 1979, а Дубровник – през 1667 година. Но Котор е ВЪЗСТАНОВЕН НАПЪЛНО в стария си вид, а Дубровник е възстановен с еднообразни “панелки”, но отпреди пет века в стил барок. Което също привлича туристи, и то на тълпи. Макар и дубровничани все още да съжеляват за предходното (преди 1667 г.) разнообразие в архитектурата на града.

И в двата града от туристи от цял свят не можеш да се разминеш и то без да има наблизо Слънчев бряг и такива перфектни плажни условия, каквито ни е дала природата. Там брегът е скалист, дълбок, а плажовете, доколкото ги има, са каменисти, с вода доста по-хладна от тази по нашето крайбрежие и то с много морски таралежи, стъпването върху които те води право в операционната. Тоест, в тези два града си като във Венеция – в тях се ходи специално за да ги видиш. ЦЕЛОГОДИШНО.

За разлика от тях, положението с Несебър е коренно различно. Бившето рибарско градче открай време е подложено на “мутризация”. Събарят се старите дървени къщи, което донякъде е естествен процес, а на тяхно място изникват модерни в стил “карашик” – напълно нови, нямащи нищо общо със старите, но поне облепени с дърво “за да не разрушават облика на града”. Нещо като Созопол, в който обаче е спестено дори и дървото. И затова там предстои вече никой да не отиде, дори и през лятото, и дори след откриването на мощите на св. Йоан. Защото Кавала е най-малкото по-близкостояща и за българи, и за сърби, и за македонци. А освен съседните румънци и бедни руснаци, вече по нашето Черноморие отдавна никой не идва.

На всичкото отгоре тарикатите от мутрешки тип, за да спечелят малко от оскъдното разстояние в Стария град (независимо дали в Созопол или Несебър), разрушават вековните старини, които могат да ги хранят, както например това става в двайсет милионния Истанбул, за да издигнат върху тях още няколко стаички, стоящи празни поне девет месеца в годината. И ако все пак бъдат напълнени през останалите три, то това става на къмпингови цени. Поради свръхпредлагането. Така е вече от години във Варна. Тоест, разчита се само на летен туризъм, чрез свръхпредлагане, най-често при мизерни условия, на свръхцени, но само по заведенията. И сега в ресторантите в Стария Несебър цената на октопода е около 25 лева (12-13 евро) при 8 евро в Паралия Катерини. А Гърция е все пак скъпа дестинация, отдавна “изядена” в това отношение от съседна Турция с нейните 7 млн. годишно само заможни руснаци посещаващи пък само Анталия. Турция с непоносимо горещия влажен климат през юли и август и почти сходен с нашия по дълготрайност летен сезон.

Но пък и как да не бъдат цените високи, като и тук е валиден принципа “ден година храни”, познат и като “оскуби туриста”.

При такъв туризъм следва хленченето, че от него нищо не се печели, гледането завистливо към мастодонтите-хотели на Слънчев бряг, купени и достроени като перачници на пари, отказ от туристическия бизнес и продължаване на мизерията и чудене защо младите бягат на Запад “от нашенските неуредици”. Тоест, от кочината, която ежедневно и ежечасно творим около себе си.

В такава ситуация не е трудно да се предвидят следващите три хода на инженер Ганев – подписка в национален план за излизане и от ЕС, който ни оскъпявал цените; разрушаване на вече откритите и възстановени стари църкви (в Несебър църквите са над 40) за да се спечели още малко място за презастрояване; и издигане върху спечеленото място я на автосервиз, я на магазинче, даващо малко повече стотинки.

И без това разрушаването е явно национална черта. Справка – от ІХ в., когато след завладяването на Месемврия (Несебър), българите разрушават термите за да построят на тяхно място жилища (та нали къпането разболява хората, а азиатския скотовъдец не може да си позволи да бъде болен и слаб); през разрушаването на крепостните стени на Плиска и Преслав в края на ХІХ в. за да се построят вълноломите с камъните от крепостните стени; до съвременните кочини в които живеем, след като превърнахме градовете си в такива от далеч по-добри по времето на комунизма.

За разлика от поговорката, гласяща, че “насила хубост не става”, ще кажа, че у нас “без сила хубост не става”. Примери много. Така например: в началото на ХХ век, след изграждането на Борисовата градина в столицата, когато местният шоп (тук не става дума за английският смисъл на този термин) пуска върху новозасятата трева стадата си да пасат на воля, воден от желязната селска логика “ами защо да не пасат добичетата”и едва след убийството на няколко двукраки “говеда”, повлекли добичетата си, процесът свършва, а резултатът е съхраняването на любимия сега парк за поколенията не само от София; преди появата на друг разкошен парк – Морската градина във Варна, скептиците за построяването му са 99% във Варненската община, понеже “върху градското сметище едва ли ще излезе нещо хубаво” и само волята и безспорният авторитет на кмета-поборник Михаил Колони успяват да НАЛОЖАТ построяването на този най-хубав парк в Югоизточна Европа; съхраняването на друг обект на ЮНЕСКО на наша територия, какъвто е Боянската черква с нейните стенописи от световно значение са факт поради една “имотна измама” според съвременните категории – царица Екатерина, втората съпруга на цар Фердинанд, закупува наблизо един имот и го заменя за молитвените нужди на местните селяни, канещи се да разрушат черквата, за да си построят на нейно място нова, по-голяма. И т.н., и т.н.

ЮНЕСКО е световна реклама за и без това нерекламираната ни “поради липса на средства” родина. А и какво в нея да рекламираш, след като принцип в рекламата е, че тя трябва да е близка до истината. А истината е: надупчени тесни пътища, градове от блокове в стил циганския бл. 22 в Ямбол или арабско-циганската чалга, озвучаваща западащите ни курорти (а и цялата страна), чалга, създадена пък само за печалба на новите “корифеи” на националната култура.

Да, Несебър трябва да бъде изваден от списъка на ЮНЕСКО, също както и ЧРБ (Чалгаджийска Република България) трябва да бъде извадена, не само от ЕС, но и от списъка на културните държави. И без това качественото население от нея отдавна емигрира, а тук останаха да живеят само скотове.

А за който не е наясно ще кажа, че казусът “Несебър” е вододелът на стиловете на живот: тарикатско-ориенталският, изпълнен с корупция, дребнавост, ниски хоризонти и мизерия – духовна и материална; и нормалният, европейският, към който като че ли насила сме се запътили. С много ръчкане. И с много хабене на усилия.

Кой ще надделее? Ще видим, макар и да не съм оптимист за запазването на културното наследство. Защото правителството е популистко, тук е нужна твърда ръка, а засега виждам само меки китки.

По-лесното е да оставим нещата да си текат както са. Пък на културата, археологията и туризма – майната им. И без това са чуждо явление. Нашенско явление е копането в почивните дни по градините.
В противен случай нуждаещите се несебърци ще трябва да продават имотите си докато са на висока стойност и да реализират кочината си някъде другаде, пък била тя и в по-големи размери.

Нагоре

Тагове: несебър, юнеско,

Гласувай:

Подобни постинги

ЮНЕСКО може да изхвърли Несебър от списъ...
Несебър въстана и срещу ЮНЕСКО
ЮНЕСКО стана "трън в очите" на...

Следващ постинг

Предишен постинг

Невежество. Имотите на БАН

Комунизмът се завръща

Коментари

1. andi2 - здрасти ,
26.02.2011 02:24

като знам , какво представляваха Несебър , Слънчев Бряг преди 20 години , а сега -бетон . Ако имаше възможност , сигурно щяха да бетонират и морето
Но това само показава начина ни на мислене . Както и преди съм казвал ->>>>>>>>> доста сме си странни , едва ли можем ние самите да се разберем, а какво остава за останалите
А тъй като спомена - прословутият 20 блок , Вярвам че си се нагледал на снимки , видео и т.н. В началото като го направиха , разбирай края на 80-те не беше така -->> беше си ок , ама после едно , след друго ------>> първо плочките , после желязото , жиците от панелите . А и си имам познати от там , някои разбират че не е редно да рушат , защото си го правят на себе си ( още има 7/8 палатки на полето след като го събориха ). И това ми прав впечатление , че като сио построят къща , циганите се грижат за нея , ама блока им беше даден уж за "култиваране " , други бяха обезщетени за отчуждени имоти и т.н. На тях такова им е мисленето . Не се получава да живечт в блок , че и при нас в очите на другите нации изглеждаме странно -поне така си мисля .