КАКВИ ГИ ВЪРШИ РОБОКОП?
Ще подкрепим ли местният шериф. Или пак ще я караме по старому
На фона на постоянно спадащия рейтинг на политиците, изведнъж на сцената се появи личност, която не само че ги засенчва, но дори и не е политик, а просто техен служител – главният секретар на МВР Бойко Борисов. На когото народният гении веднага ашладиса подходящо име – Робокоп. Символизиращо честност, сила и непоколебимост.
Популярността на генерал Борисов не е случайна. Тя символизира до голяма степен стремежът към силната ръка, налагаща ред в умореното ни от бездействието, разрухата, безперспективността и корупцията общество. Където политиците обещават, не изпълняват, идват и си отиват от властта с една единствена цел – да отупат “брашнения чувал” за своя лична изгода. И налагат политически чадър върху престъпниците пак с тази цел. Затова и стремежът към силната ръка е надпартиен, без цвят, но повсеместен. Което обуславя и въпросната популярност. И то само след няколко ефектни, макар и със спорна ефективност, акции.
Реално ген. Борисов се появи точно навреме и то извикан не само от Новото време. Когато опасността от криминален натиск, създаващ напрежение в обществото вече идва не от бившите шефове на силови групировки, а от средния и ниския ешелон на организираната престъпност, опитващи се да повторят кървавата схема, наложена ни досега по времето на стратегията на хаоса и да изместят доскорошните си кумири в стремежа към лесен живот, бързи печалби и съмнителна слава. За да бъдат сменени и те на свой ред когато им дойде времето.
Но времената се менят. Не случайно ген. Борисов не се и опитва да крие близостта си с различните групировки. Като дори Славчо Христов постави приятелката му начело на СИБАНК. Просто в бизнеса цветове няма, а има интереси.
Световният опит учи, че няма капитал, който да е започнал “на чисто”, спазвайки напълно “правилата на играта”. Най-малкото защото тогава, в неговия генезис, правилата са били други. Така например, Англия натрупва богатства и гради морската си мощ (също) благодарение на “неотговорни фактори” – пиратите. А френската буржоазия, развиваща се в далеч по-неблагоприятна среда от английската, дължи до голяма степен своите богатства на разграбването под лозунга "равенство, братство, свобода" на имуществото на аристокрацията. И дори такъв крупен магнат, какъвто е американецът Морган, е наследник на пиратска фамилия. Което днес съвсем не му пречи да е уважаван не само от своите сънародници. Защото, от друга страна, световният опит учи и, че едрият национален капитал носи на държавата мощ, представлява мощен лост за провеждането на успешна външна политика и е гарант за нейното небананово бъдеще. Такова, каквото е в представите, а не в реалностите ни.
Подходът на правителството на Костов по отношение на българския капитал беше погрешен, клиентелистки и в услуга на чужди интереси. Защото, колкото и да се биеш в гърдите при смяната на един интерес с друг, това съвсем не означава, че обслужваш националният интерес. Което вече се вижда и от проблемите около АЕЦ, и от проспиването на либийското дело, а вероятно и от други, все още неизвестни ни случаи.
Генерл Борисов, без да му правим излишна апологетика изглежда реално се стреми към двойна обществено полезна роля: от една страна демонстира стремеж към защита на гражданите; а от друга – защитава доскорошните шефове на силови групировки в стремежа им да станат добри капиталисти. Като най-после интересите на обикновения гражданин съвпадат с тези на мразените доскоро мафиотски босове. Защото и в двата случая става дума за възстановяване на реда и законността. Най-малкото, защото ни се изисква и отвън, а държавата отдавна е на командно дишане. И ако Бойко Борисов изглежда човек, верен на мисията, която си е поставил и, дай боже, осъзнал, то неговите колеги от групировките далеч не е сигурно, че осъзнават промяната на ситуацията в която се намират, и че, почувствали се победители, няма да се опитат да продължат по мафиотски, а не да станат едри капиталисти, с всички активи и пасиви, характерни за ролята им. Защото новият статус изисква и нови отговорности. А не всички са готови за тях.
И двата пътя, по които може да поеме България по-нататък са ни познати досега като европейски, но коренно се различават eдин от друг: този на Англия и Франция и този (мафиотския) на Италия.
Костов не веднъж е заявявал, че ни води по италианския път на развитие. И правителството му логично падна със смайващ резултат. Но сега стои въпросът за новото правителство. По кой път ще поеме то? И ще бъде ли подкрепен най-после местният шериф? Защото една лястовица пролет не прави. Пък била и тя с качествата на Робокоп.
--------------------------------------------------------------
Тази статия беше публикувана в сп. НИЕ в брой 2/ 2002 г. под заглавие "Другото измерение на борбата с престъпността". Благодарение на тази публикация бях поканен за участие в предаването "Сблъсък" на БТВ като защитник, заедно с Росен Петров, на Бойко Борисов срещу критиките на полк. Цвятко Цветков и Ива Николова - участие, което не се състоя поради несъгласованост и така предаването се проведе във формат 2х1.
P.S. Днес, осем години по-късно, на фона на ставащото в държавата (ако все още има такава) по коледните празници - а именно, и арестите на магистралните бандити и "наглите" 1 и 2, и убийството на Боби Цанков, беглия анализ показва едно: че в страната продължава да се води битка между полукриминалните групировки на "луканчетата" (създадените от Луканов), осъдили българите на мизерия през двайсетте години преход за да могат да се налапат до девето коляно; и групировките на "здравите сили", центрирани главно около клана на бившия правешки диктатор.
С отвличането на Румен Гунински "наглите" и стоящите зад тях "луканчета" целяха да покажат на правителството едно - че дори и президентът може да бъде отвлечен и никой в България не може да бъде сигурен за своя живот. А с ареста им, направен по всички антимафиотски правила, включително и със заблуждаващи ходове, правителството показа, че знае какво прави и ще парира евентуално всяко тяхно действие.
Тук трябва да се има предвид, че Бат" Бойко не случайно беше бодигард на Тато толкова време. А също така и че Бат" Серго не позволи на татовата унука Жени Живкова да се кандидатира като депутат от листата на БСП.
България трябва да се върне към изгубената си преди двайсет години държавност (макар и не в този вид), колкото и да е неприятно това на групировките, свързани с прехода. Най-малкото защото от ЕС искат да имат отговорен в действията си партньор. Като този път и интересите на ЕС (доколкото могат да се формулират), и интересите на преобладаващата част от българското население съвпадат поне в основната си част.
Може би вече е станало ясно от няколкото материала, публикувани в този блог, че преди повече от двайсет години взех активно (доколкото мога и искам) участие във все още нелегалната опозиция в нашата страна. Направих го от омраза към режима на диктатора и големите лъжи на които той се крепеше, осигурявайки на населението си нисък стандарт и зависимост от СССР. Но тогава България беше и на трето място в света след Норвегия и Дания по липса на престъпност. Да не говорим за по-добрата покупателна способност на хората, въпреки ограничения пазар. Затова, ако сега някак успея да върна времето назад съм сигурен, че няма да си мръдна пръста, пък каквото ще да става. Защото онзи режим тогава все пак се търпеше, за разлика от немотията, докарана след свалянето му и връщането на страната с години назад в развитието си.
Сега ни остава Бат" Бойко поне малко от малко да е искрен в действията си. И да не е заменил герберите с нарциси. Или да се захващаме, този път за автоматите. Защото това, което виждаме сега може да се нарече с една дума и тя е "мизерия". Мизерия материална, мизерия духовна и каквато искате още. Но мизерия отвсякъде. По модел на прехода, останал от Лука(но)ва го. Но модел, изчерпан, както и самият преход.
