В ОБЩЕСТВОТО НА НЕВЕЖИТЕ ИНТЕЛЕКТЪТ Е ИЗЛИШЕН

От данни, изнесени в предаването на БНТ "Денят започва" на 29.11.2010 г. става ясно, че България за последните 20 години, т.е. през периода на нескончаемия вече преход е загубила 200 000 000 000 (двеста милиарда !!!) евро от износа на българи-емигранти, в повечето случаи - с висше образование. Става дума за около 1 500 000 (милион и половина) души. Толкова по въпроса за невежеството в обществото, което вече погледнато и с просто око е повсеместно.

В същото време, наскоро проведено проучване за интереса на българския бизнес от инвестиране в наука (т.е. от закупуване на научни разработки) показва, че само 20% от фирмите имат такъв, като половината от тях могат да заделят за тази цел до 20 000 (двадесет хиляди) лева. Това говори както за възможностите на българския бизнес, който преимуществено е дребен и с малки възможности, така и за интелектуалното ниво на едрия ни бизнес, бизнесмените в който са предимно "бушони", заменили "кон за кокошка" по времето на криминалния преход и така - унищожили огромната индустриална база, останала от времето на комунизма.

Едните в масовия случай са свързани само с препродаването на китайски и турски стоки и не се нуждаят от каквито и да било научни разработки, пък дори било то и в сферата на маркетинга. А другите дори и не предполагат, че свързвайки бизнеса си с науката ще повишат неговите позиции. Това, последното, е особено видно в туристическия бизнес, една много лека по общото мнение сфера на дейност, в която всеки се бута да пере пари, смятайки че туризмът се свързва почти единствено с предлагането на леглова база. И така унищожавайки и природа, и културни паметници.

Всъщност това отношение на родните бизнесмени към българските научни разработки не е ново. Още по времето на комунизма огромен проблем беше свързването на научно-развойната дейност с производството. Още тогава на българските патенти родните стопански ръководители не обръщаха никакво внимание.

Но и това е нормално, след като до преди само 50 години съставът на българската нация е над 87% селски, национализмът (едно интелигентско явление) е смачкан в четири войни и се смята, че родните специалисти са много под нивото на чуждите.

Всъщност "Не търсете българското!" не е само мото на икономическата сфера. Така е във всяка ниша на обществото ни: в театрите българските пиеси като че ли стават все по-голяма рядкост, в оперните такива българските опери съвсем изчезнаха, някои от медиите дават предпочитания на препечатки от чуждата преса пред далече по-качествените родни, в политиката са предпочитани чуждите специалисти пред родните, в образованието предпочитани са чуждите университети пред родните и т.н и т.н.

Отношението на властта към БАН, СУ и др. е наистина показателно за отношението към българската наука - за да се приватизират активи на стойност около 1 500 000 000 (милиард и петстотин милиона) лева се унищожават и последните занимаващи се с наука институции. Въпреки всичките им недостатъци и в полза "на наши и чужди гости". А колкото до оправданието, че в тях се обучават кадри, несвързани с нуждите на родния бизнес, искам да задам въпроса - на кой бизнес? Нали ако се събразят само със "спецификите" на бизнеса, нашите университети ще трябва да открият факултет по Кама сутра, наркотърговия, добив на скрап, склададжийство, таксиметрови превози или такъв, за подготовка на крупиета.

След Втората световна война смачкана Япония залага на единствено останалото й в резултат на войната - развитието на човешкия фактор. Децата и юношите й преминават през 2-3 степени на основно образование, в които с помощта на педагози и психолози развиват своите способности до индивидуалния максимум. Системата на висше образование включва три степени, изучаването на европейски и азиатски езици, специализации в чужбина и научна степен "доктор". В резултат Япония днес постигна относително, но не насилствено, равенство, бедност почти няма, а средната класа нараства извънредно бързо. Като държавата полага грижи и за малкия бизнес.

На другия полюс е побетителката САЩ, чиито път и ние уверено следваме. Извънредно обогатени в резултат на войната (в това обаче за разлика от нас), САЩ си позволяват лукса и до днес да купуват мозъци, под мотото за "свобода на личността" почти напълно занемаряват развитието на своите (казвам почти, защото шанс получават само тези от най-богатите семейства) и резултатът е известен. Плачевен, въпреки наличието все още на някакъв финансов ресурс в държавата. Само че, пазар за неподготвени кадри просто няма. В Африка ги има достатъчно, но те са неконкурентноспособни. И гладни!

Юрий Михайлов