Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.12.2010 09:50 - 14 Декември 1989 г.
Автор: yuriy Категория: Политика   
Прочетен: 1040 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 17.12.2010 10:30


Моят 14 Декември 1989 г.

 

Понеже споменът най-добре се съхранява в писменото слово, а тогава отдавна се бях отказал да си водя дневник като непосилна за мен задача, днес, след 21 години, се обръщам към органайзера си, подарен ми пак тогава от нашите в знак, че съзрявам. Той обаче, за съжеление не е много подробен:

 

"14 Декември, четвъртък

 

В 14 ч. - митинг.

В 15 ч. - среща с Милен пред паметника на Кл. Охридски."

 

            Както може да се види, "онзи" 14 Декември си беше поредният обикновен зимен ден, в който живота си течеше нормално, следващ обаче логиката на промените. НСД (Независимото Студентско Дружество) събираше привържениците си пред Народния театър, както пише в органайзера - в 14 часа. Щяхме да внасяме декларация в непрестъпната дотогава крепост, каквато беше парламента, мисля, за Студентската автономия.

            Когато стигнах пред театъра, останах изненадан. Оказа се, че за месец от съществуването си, колегите (не съм много по организационната част) са свършили маса работа - многочислено НСД имаше вече във всеки столичен ВУЗ. Аз, който бях от 27-те "Бащи и майки-основатели", също нямах представа за това. Знаех, че се разрастваме, но чак пък толкова …

            Множеството, след кратко прегрупиране, се канализира по бул. "Цар Освободител" (тогава "Руски") по посока на Народното събрание. Емил Кошлуков (онзи, същият днес от ТВ 7), председател на първото НСД-СУ, вървеше пред всички с някакъв мижав мегафон. После част от множеството заобиколи Народното събрание и свършихме това, за което бяхме тръгнали. Без никакъв героизъм. Просто някакви хора излязоха от Народното събрание, получиха декларацията от Емо и … това беше всичко. Само че, за колегите от страната на "Александър Невски" още нищо не беше започнало. Те дори не видяха връчването на декларацията, а и мисля, че даже почти не знаеха за какво точно са там. Просто бяха много опозиционно настроени.

            Емил се опита с мижавия си мегафон да им каже да се разотиват и да заповядат отново на митинга на току-що създаденото СДС от 18 часа, но почти никой не го чу. И положението бе изтървано. Никой не се разотиваше.

            Последва призив да направим жива верига, за да не допуснем провокации и обиколихме Народното събрание хванати за ръка. Въртях се в нея по-малко от час и отидох на мястото на срещата с един колега от ВИНС-а (днес Варненския икономически институт), въпросният Милен, с когото се бях запознал в НСД-то. Той използваше полезното с по-полезното - учеше туризъм и искаше да вземе от Китайското посолство някакви рецепти (тогава то се намираше в жълтата барокова къща на рода Паница до дискотека Ялта).

            Бях замръзнал, понеже беше започнала да се спуска студена зимна немного гъста мъгла и се отделих от веригата с удоволствие. Добре, че поне сняг нямаше.

После, когато оставих колегата да си гони рецептите, отидох да се стопля в Университета. В него вече от месец, беше безумно интересно. Създаваха се партии, профсъюзи, движения, стените бяха налепени с плакати, призиви ... За учене никой не мислеше сериозно. Трябваше да променяме радикално страната. Да я развием, но не да я разрушим. Показателно е, че вече 4-5 години се влизаше най -трудно в специалността "Философия", за разлика от правото, както е днес.

Университетът обаче беше сравнително празен. Повечето студенти и преподаватели бяха се изнесли около Парламента. По някое време, към 17 часа, когато лампите вече бяха светнати, на ІІ етаж в Южното крило, където е ИФ, се появи (тогава) гл.ас. Искра Баева. Тя е мислещ човек и тогава (не знам за сега) беше уважаван преподавател. Идваше от Парламента и само подвикна: "Там изтърваха нещата. Ще става нещо!" (или нещо подобно). Бях се стоплил и даже ми се придрямваше, но любопитството надделя. А и така или иначе, все някак трябваше да се прибера. Тогава квартирата ми беше срещу дупката на сегашния Mall of Sofia, която стоя като дупка поне двайсет години.

Навън беше студено, вече тъмно (макар, че точно там никога не е съвсем тъмно) и шумно. Много по-шумно от футболен мач. Какофонията беше пълна, някакви хора все още бяха хванати за ръка, пред Парламента беше ярко осветено и препълнено с народ …

Прецених, че масовката е пълна и ще може да мине и без мен. Не знаех, дали митинга вече е започнал, но изчаках да стане шест часа. После се повъртях, повъртях малко и се заприбирах. Пеш. Към топлата квартирата.

Там включих в 20 ч. (любопитството не ми даваше мира) новините и останах разочарован от лидерите на 6-7-дневната ни опозиция. От екрана гледах как от покрива на хотел "София" (днешен "Радисън") Петко Симеонов и Жельо Желев се опитваха да укротят хората пред Парламента. Пак с мегафони, но като че ли имаше вече и по-мощни уредби. Не съм кой знае колко радикално настроен, но подходът им нещо не ми хареса.

На другата сутрин, на разбора в НСД,  проведен след 11 часа, Емо се усмихваше гузно. Беше му пределно ясно, че е изпуснал митинга си. Нещо от сорта: "Защо стана така?"
           Казах му го. Казах му,  че е повел готови за протест млади хора, с мижаво мегафонче и с неясната цел само да внесат една декларация и да чакат четири часа митинга на "старите опозиционни сдружения". Съгласи се с мене. Може да е горделив и с рефлекса на шоу-звезда, каквато още не беше, но тогава беше и гъвкав. А и не е глупак.

Седем месеца по-късно се появи "танковата касета" на Евгени Михайлов, направена в нощта на 14-ти. Както и много нови за мен герои. Пешо Танкиста, както започнаха да наричат от тогава президента Петър Младенов, подаде оставка, въпреки, че от касетата така и не стана ясно какво точно казва. Въпреки, че ходи в проверени ведомства като КГБ и Скотланд ярд за експертиза.

           На негово място Жельо Желев стана президент, въпреки, че симпатиите бяха на страната на Петър Дертлиев (БСДП в СДС). Горкият стар политически вълк, симпатичен и на леви, и на десни! Явно не е бил необходимият човек. Изпълнена бе договорената схема "Президент от СДС и правителство на БСП" както стана ясно още по-късно.

Следваха годините на преразпределението на собствеността. Като аз така и не съзрях да си "открадна" малко от общото, което родителите ми са градили. Или да изчезна навънка, както направиха мнозина.




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: yuriy
Категория: Други
Прочетен: 323147
Постинги: 36
Коментари: 332
Гласове: 94
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031