Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.02.2013 17:58 - Знам какво не искам, но не знам какво искам !!! Браво.
Автор: yuriy Категория: Политика   
Прочетен: 986 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 26.02.2013 14:47


 Протестите, въпреки че не спират, стигнаха доникъде. Нищо не е решено от исканията ни, вече няма кой да го реши, а комунистите, т.е. създателите и на бедността, и на монополите, и на цялата ни отвратителна политическа класа, и на настоящото безвремие с мутрите и всичко останало което знаем, пак точат зъби да ни управляват, след като изгонихме и бат"Бойко и логично - днес той подаде окончателно оставка.
Сега анархията е в пълен ход. А следващият ход какъв ще бъде? Мога да ви го кажа отсега и без да съм оракул. Историк съм, а всичко което се случва вече се е случвало, при това - многократно. И не само у нас.
Какво точно искаме освен намаляне на сметките за тока?
Искане първо - намаляване на броя на депутатите в Народното събрание.
Нашето Народно събрание е с оптималния брой хора, необходим на държава от нашия калибър - 240 души. Обикновено за страна с размерите на България са необходими между 200 и 250 души. Намалянето на броя на депутатите е мечтата на всеки диктатор.
При Живков броят беше подобен на сегашният, но в Парламента цареше очарователно единодушие. Мнението и респективно - решенията се вземаха съобразно едно мнение. Това на диктатора. Като последно, но както се казва - не на последно място трябва да знаете, че да купиш 120 човека ще ти излезе значително по-евтино отколкото 240. Така че не решаваме по този начин и проблема с корупцията. Напротив - улесняваме я.
Искане второ - да няма партии.
Дори преди двайсет и три години формално имахме партии. Това бяха БКП, БЗНС и една общественополитическа организация в лицето на ОФ. Но БЗНС беше приела програмата на БКП, т.е. нямаше я, а беше просто привилегирован съюзник, ОФ, в който на 9 ІХ 1944 г. са членували останалите съюзници на БРП осъществили преврата на (дотогава след събитията от 1925 г. така са се наричали българските комунисти та чак до V конгрес от 1949 г.) -БРСДП, БЗНС и Звено беше се превърнала само в обществена организация, нещо по-лошо от профсъюз. У нас след 1934 г. управлява еднопартиина система, която "де факто", а не "де юре" реално управлява и до днес. И затова сме в това положение. Така, че и тук проблемът ни е решен, макар и не напълно.
Искане - трето. Да няма политици, а да управляват граждански съвети.
Е, тук вече ме убихте. Или казано иначе на руски - Вся власт советов. Това е лозунгът на руските комунисти от 1917 г. и под този лозунг става Комунистическата революция и се създава СССР. Съветите като форма на пряко народовластие трябва да управляват, като избраните хора в тях се сменят на ротативен принцип. Така и готвачката може за няколко дни да стане приемиер-министър. Както се казва в такива случаи - "лошо няма". Но лошото при подобно пряко управление идва по-късно. Когато най-често координиращият секретар (такъв е бил Сталин - главсек) от координиращ, чрез връзките, които координира, стане водещ. И след това идва времето на лагерите (не знам дали знаете, но в СССР концлагерите са значително по-многобройни и по-стари от тези в Хитлеристка Германия, макар и без допълнителната екстра, каквато са газовите камери. В тях просто хората са измирали благодарение на създадените условия на живот и предимно на труд). Така че - спокойно! Тук вече сме на прав път. Тогава какъв е изходът от създадената безпътица?
Обикновено изходът от създадената анархия и парализа на държавното управление е военната (или в случая - полицейската) диктатура. Все пак в България вече, поради умно управление, армия няма. Но пък има друго освен полиция - има съюзници. Така, че и те могат да свършат работа. Например армията на Република Турция спокойно може да свърши необходимата работа. Достатъчно многобройна е, достатъчно боеспособна е в следствие на тренировките в Кюрдистан, така че спокойно би могла да свърши съюзническата си и нитернационална мисия. Още повече, че пътищата ги познава добре - 500 години ги е тъпкала. И съседите си ги е посещавала неколкократно. Справка - република Кипър.
Изход разбира се има, макар и той да не е в идеално желаната посока.
Изходът е в оставянето на легитимните и вече създадени институции да си свършат работата. Например и сегашната конституция може да върши работа не само като подпалка, ако се промени (тук трябва да се провери дали това може да стане само с Обикновено Народно събрание) само в два-три нейни пункта - тези за отзоваване на народните представители по желание на избирателите, което в сегашната май че не е предвидено и в пункта за съдебната власт, в която са се разгащили без всякакъв контрол и при възможността за прибирането на всякакви комисионни. Защото НАРОДНИЯТ КОНТРОЛ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН. В противен случай ще го докараме до нова бедност и нови протести и то не след дълго - аз примерно излизам вече трети път и то само за около 25 години. Е, това не трябва да се постига отново. Това е излишният елемент от играта. Защото по мнението на онзи буржоа Уинстън Чърчил "Капитализмът (в лицето на представителната демокрация) е нещо много отвратително, но за сега светът не е измислил нищо по-добро". Светлата личност Сталин се опита да приложи нововъведения, но те се оказаха унищожителни  дори за такава голяма държава каквато беше СССР.
Пожелавам ви успех в обществената работа !!! Три пъти мислете и тогава действайте !


 



Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: yuriy
Категория: Други
Прочетен: 209954
Постинги: 33
Коментари: 332
Гласове: 89
Архив
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031