анализи :: "За" или "против" БАН или. . .

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

18.11.2009 14:44 - "За" или "против" БАН или ...

Автор: yuriy Категория: Други

Прочетен: 29978 Коментари: 117 Гласове:

“За” и “против” съществуването на БАН или … Навремето един мой познат ст.н.с. от БАН, а сега вече покойник, успя да додрапа до пенсия, като цял живот изследва социологическите аспекти в творчеството на Димитър Благоев. Дори написа книги на тази тема, които много се съмнявам, че някой друг е прочел, освен може би най-близкото му обкръжение и някои от студентите сред задължителната си литература. Но беше признат за мастит учен, даже и по времето на демокрацията. В същото време неотдавна мой състудент, също сега от БАН, много способен, но вече не съвсем млад учен, участва в екип, изследващ паричната политика на БНБ през ХХ в., по проект, спонсориран по някаква европрограма. Изследването премина успешно, парите бяха усвоени (т.е. изхарчени) за наистина качествен продукт, който обаче сега прашасва някъде в архивите на БНБ с вероятно още по-малък брой читатели. Все пак едва ли влиза в задължителната литература на студентите-икономисти, сред които някога е бил и днешният финансов министър. Тези два примера са показателни поне за три неща: - какви “полезни” учени работят и до днес в БАН; - какви учени могат да се намерят и сред тях, особено сред по-младите, въпреки подбора и ниското заплащане; - нашето отношение и особено това, на институциите към научните изследвания, за които на всичкото отгоре са дадени пари, пък било то и европари. Тоест пак на нашия данъкоплатец, само че преминали през евросистемата. В обширните коментари, възникнали около проблема с БАН, много пъти се изтъква от кога съществува тази научна организация - а именно, от 29 септември (по стар стил) 1869 г. Тоест, тя е по-стара от съвременната българска държава. Но почти нищо не се каза, че тя е прикрепена през 1947 г. към Министерския съвет като негов мозъчен тръст. И доколкото ми е известно, оттогава тя тежи на държавния бюджет. Така че няма нищо странно, че чуждият (според по-нататъшната му кариера) възпитаник Симеон Дянков, станал финансов министър, понеже от двайсет години насам на мода в страната са чуждите възпитаници (подобно на ситуацията през 50-те – 70-те години на ХХ в., когато пък валидни бяха съветските такива) иска да се отърве от една харчеща бюджетни пари структура, която още произвежда и такива трудове, като социологическите аспекти в творчеството на Благоев например. В едно предаване по сутрешния блок на БНТ, пазарно ориентираният социолог Андрей Райчев разкритикува БАН, че не била достатъчно пазарно ориентирана, на което пък му бе отговорено, че науката поради своята същност, не може да разчита на бърза възвращаемост. Особено в бизнес среда като българската. Което е вярно. Всъщност и позицията на г-н Райчев беше сходна – $ 1 вложен сега в наука носи $ 7 в нетолкова далечното бъдеще. Нещото, с което не мога да се съглася с пазарно ориентирания социолог е, че хуманитарните науки не могат да носят печалба, а трябва да са само на дотации. Напротив, могат и той самият е жив пример за това. И понеже аз съм историк, мога да дам пример как и историята може да носи печалба (макар и не в личен план) в поне две направления: - чрез туризма, но затова е необходима добре премерена държавна реклама; - чрез изследване на съвременните явления, каквото е например сегашната икономическа криза, чрез държане сметка за минали успешни рецепти за справяне с нея. За този, който е забравил, едно от положенията при маркетинга, тук ще трябва да му го напомня – при криза хората се обръщат именно към своя минали опит. Известно е, че историята е учителка на народите. Известно е, че миналият опит е предмет именно на тази наука. Пак от сферата на маркетинга е известно, че стратегиите се правят именно на базата на честното отчитане на ситуацията. В такъв случай историята би могла много да помогне, ако: - не е превърната в проститутка, обслужваща пропагандните цели на националната държава. И това не е само български проблем; - не гледа на света през очилата, измислени през 1938 г., които пък съвсем изкривяват погледа й. А това пък е и български проблем; И т.н. След 1944 г., в съгласие с принципите на културната революция, на българската историческа наука бяха наложени въпросните очила. Те бяха създадени на базата на западноевропейските достижения в областта на историята в периода след ХVІ в. и по същество представляват успешния PR на няколко западноевропейски държави, сред които е и Ватиканът. През 1927 г., във връзка с избухналата революция в Китай, младото комунистическо движение, групирано около Коминтерна главно в СССР, в опита си да обясни що за чудо става в азиатската държава, подтиква поредният Лисенко, само че от областта на историята – акад. Струве (заемащ до неотдавна в Ленинградския музей половината от неговата сбирка). Същият този академик лансира тезата за световното развитие, която ние, по-възрастното поколение, добре познаваме, наречена сред историците “петстепенката” – а именно, че обществените формации навсякъде по света се сменят едва ли не под строй и с песен в конкретно определен ред от родовообщинно към комунистическо общество. Тази схема е утвърдена през 1938 г. от “бащата на народите” Сталин под заплахата за спечелване на еднократен билет за ГУЛАГ и малко или много се преподава и до днес. Тук не бива да забравяме и че Маркс, който е използван за основа, също е западноевропейски учен от ХІХ в., при това предимно икономист. През последните двадесет години научната сфера в България (тук не става дума само за БАН) беше оставена, подобно на всичко друго в държавата, на самотек. Така малкото проникващи проекти бяха спечелвани от хора на ръководни постове, а младите, носещи иновациите учени, кретаха с малките си заплати, принуждавани да се занимават с нещо допълнително, като продавач-консултанти например. Разбираемо е, защо за наука никой не мислеше и процъфтяваше халтурата. Така например в областта на историята, където пак съобразно комунистическата традиция да се оставят обобщенията на философите, които пък тотално да объркат историческия процес от своя страна, комай най-голямото достижение е, че сменихме титлата на българския владетел от “хан” на “кан”. По-фундаменталните изследвания все още са табу, защото те предполагат огромна фактология, което прави изследването “ненаучно”. Но това пък продължава да те кара още да носиш остарелите, но позалепени тук-там очила на върха на носа си. И продължава да води до научни спорове от сорта на “колко дявола могат да се съберат на върха на една игла” или пък до прословутия от близкото минало преход “античност-средновековие”. Идвайки на власт през 1944 г. комунистите започнаха на чисто, изтребвайки около 30 хил. души. В този процес тогава покрай сухото гори и мокрото. В чисто човешки план стореното тогава е необяснимо. Казвам го от позицията на човек, чийто дядовци са съдени от Народният съд. Но в държавнически план тя може и да е била правилна. Всеизвестно е, че демокрацията и свободното пазарно общество, което без нея не може, водят до корупция. Ако липсва контрол от страна на централната власт се стига до анархия и власт на магнатите с непоправими последици. Именно такава анархия в полза на магнатите и във вреда на централната власт води до закриване на Западната Римска империя с всички съпътстващи явления като нахлуването на допълнителни количества варвари или други подобни. Като в българския случай, корупция в по-големи размери, се появи едва в началото на 90-те. Далече съм от мисълта, че трябва да се прилагат същите мерки, като тези от преди 60-ина години, особено в науката. Но че метла трябва да има е повече от ясно. Въпреки хленча на децата на бившите метлодържачи. Защото науката, особено тази, работеща предимно със словото, което вече е свободно, трябва да се освободи и от своите догми и да започне да дава плодове. Не бива да забравяме, че преди повече от двайсет години, операция “Перестройка” започна именно с разработки на Института за САЩ и Канада на тогавашната Академия на науките на СССР. Но ако тогава, в конкретния случай, се работеше със старите клишета, нищо подобно нямаше да се случи. Юрий Михайлов 18 ноември 2009

Нагоре

Тагове: бан,

Гласувай:

Подобни постинги

Ръст на безработицата през есента прогно...
БАН: Иде взрив от безработица
Защо ми наложихте бан?

Следващ постинг

Предишен постинг

Възродителен процес, но този път сериозно

10 НОЕМВРИ – ТЕХНОЛОГИЯ И РАВНОСМЕТКА НА ЕДИН ПРЕВРАТ

Коментари

1. kapricia - :о)))
18.11.2009 15:58

В крайна сметка се оказа, че министър Дянков е бил прав - просто не си е подбрал правилно думите. Чудя се обаче, ако беше опаковал истината в панделки и парфюм, дали тя щеше да е по-приятна за "младежите" от БАН? Едва ли. Колкото и внимателно да бъркаш в едно гнездо на оси, осите все ще са недоволни. Така че в случая по изключение съм склонна да подкрепя министъра.