Съжалявам, не бях на линия, но за съжаление не мога да обещая, че това няма да се повтори. Отговорите ми на статията за Римската империя се получиха дълги и затова ги публикувам в отделен постинг. Сега няколко логически задачки относно неримското настояще на т.нар "Византия". Титул 46 от "Василикиите" (законодателен паметник от Х в.) заявява: "Живеещите на римска земя са римски граждани… Всички живеещи по римската земя …даже ако не обитават самия Рим, по закона на император Антонин се явяват римски граждани". Тук се има предвид знаменитата Constitutio Antoniana, според която римско гражданство получават и жителите на провинцията. Добре, тук става дума все още за държавата със столица самия Рим, въпреки че документа (преписа) е "византийски" (Х в.). Но по-късно тази конституция е потвърдена от 78 новела на най-великия "византийски" император Юстиниан І, която дава римско гражданство на цели народи, при условие, че приемат християнско кръщение и задълженията на римски граждани. А заедно с това на вождовете им (кралете) се присъждат "византийски" дворцови титли като патриций, консул и т.н. При това на латински език. Може ли чешкият, турският или който и да било друг президент да раздава българско гражданство, ако не е и български президент? Имайте предвид, че принципите в политиката не са се променили много от тогава до сега.  Добре, при Юстиниан империята не е грецизирана, а процесът на грецизация едва започва. Но защо "византиеца" Ираклий запазва типичните особености на традиционния римски титул? Защо дори през Х век "византийските" императори са поздравявани от народа при интронизациите, както и преди, с латинското multos annos? Защо "византийският" император Константин VІІ Багренородни, макар и да говори на гръцки, нарича латинският език "роден римски език", а латинските автори - наши? Защо в отделни случаи латински текстове и надписи се срещат във "византийската" администрация като държавни разпоредби чак до управлението на император Алексий І Комнин (1081-1118)? Защо жителите на Константинопол чак до падането на империята под силата на османското завоевание през 1453 г. наричат себе си ромеи, т.е. римляни, макар и казано на гръцки език? Ако това е някакво тяхно местно изхвърляне, тогава защо сановникът по юридическите дела при английския крал Хенри VІІ, каноникът Адам пише по повод на пребиваването на "византийския" император Мануил ІІ Палеолог (1391-1425) в Англия, дошъл да измоли помощ за загиващата си империя, че на банкета в двореца Елтъм, организиран на връх Коледа 1400 г., кралските сановници и рицарите били удивени от възможността да видят "на живо" римски император, когото приели като наследник на древния Рим? Излиза, че като такива са се приемали не само ромеите, а са ги приемали и техните съвременици и то от далечната чужбина. Кой греши? Съвремениците на тези събития или обременените с всякакви интереси по-късни интерпретатори на историята? Да не забравяме, че при Хенри VІІ Англия е все още католическа, т.е. така виждат нещата хората там, въпреки интересите на върховния си първосвещеник - папата. Но тези хора все още не са повлияни от италианските ренесансови автори. Да, самите ромеи имат усещането, че гражданското общество на някогашния езически Рим съществено се е променило. По време на хазарската си мисия Константин Кирил Философ (когото учим като чист българин) тълкува пророчеството на Исус Христос, че "римското царство ще отмине" по следния начин: "Нашата империя не е Римска, а Христова, както е казал пророка" и продължава "…християнското царство, което ще пребъде? Не е ли това ромейското царство, което сега се нарича Христово".  Няма ли право една държава да търпи развитие без това непременно да води до смяна на името й? И още един малък въпрос, този път изцяло от мене: през 864 г. България приема християнството като държавна религия, а през 893 г. сменя и столицата си. Това означава ли, че тогава тя вече става Преславия и трябва да се нарича така, защото няма нищо общо с предишната България? Или пък Второто Българско царство - може ли то да се нарича Българско, след като от предишните негови държавни институции на практика нищо не е останало, а съвременните му са пълно копие на ромейските? А колкото до въпроса, че при Тетрархията на Диоклециан Рим възприема персийския церемониал - възприемането на монархически церемониал задължително ли води до монархия или може да бъде тълкувано само като мярка, предпазваща императорите от близостта на тълпата с цел съхраняването на живота им за по-дълго време? Тоест едно нещо се възприема стига да е подходящо, независимо каква символика е носело първоначално. Нали както казват французите, е важно не какъв цвят е котката, а дали тя лови мишки. В годините непосредствено преди Диоклециан императорът не се е задържал повече от две години на постта си, кандидати е имало много, къде на сената, къде на армията и отделни части от нея, а това е водело Империята до съсипване. И защо при Тетрархията престолонаследникът е посочван, като не е задължително той да бъде от роднините на императора? Знаете ли при системата на Тетрархията колко са били първоначално престолонаследниците? Защото тази система много бързо се изменя след това. Тетрархията просто въвежда повече строго определен ред при избора на императорите, нищо повече. Император Никифор например, същият на когото хан Крум отнася главата, преди това е бил финансов министър на империята преди да бъде избран за император. Как тълкувате изречението, че във "Византия" всеки, независимо от произхода си, е можел да стане император? Това положение на кое повече ви прилича - на кралска Франция или на днешните САЩ? Защото, подобно на цялата републиканска риторика в днешната американска държава, и в Рим и респективно - Византия, са смятали монархията като ретроградна и така са си градели самочувствието на носители на прогреса. Веднъж достигнала една държава до състоянието на република, трудно можеш да я превърнеш отново в монархия. Още повече, когато става дума за държава със силно развито търговско съсловие и хилядолетна републиканска традиция. Възможно отклонение в такава държава е само диктатурата, като дори институцията на диктатора е една републиканска институция. Има я и в ранния републикански Рим. Но с определен срок на употреба. След Октомврийската революция от 1917 г. СССР се превърна в република и въпреки реално краткия период на своята република, дори Сталин не посмя да я превърне в наследствена монархия. По времето на Живков България формално също беше република и въпреки, че той предприе някакви опити за наследственост, въпреки никаквата републиканска българска традиция, като същевременно никой на практика не можеше нищо да каже на Живков, той също не посмя да премине границата. Само Ким Ир Сен, който беше издигнат до ролята на Бог, а не само до Пророк, каквито бяха останалите комунистически ръководители, постави свой наследник и той сега управлява, но и в настоящия момент говорим за Северна Корея като за република, а не като за монархия. Републиката е много по-страшна от монархията при практикуването на едноличната власт и това също е исторически факт. Ще се радвам, ако успеете да ме опровергаете. Това е засега. Някакви други въпроси?

Винаги съм мислел, че с падането на Ромейската империя 1453 г. в тялото на Европа се отваря една огромна празнина. Като култура, като традиция, като цивилизация. Сегашната чалга-държава, обитаваща същата територия по никой начин не е в състояние да я запълни.

Абсолютно сте прав. Но това падане, свързано в случая с България, има и други измерения - след 500 г. тя да се опитва да върне европейската си същност, но да я тласкат обстоятелствата винаги към Ориента. Какъвто е той сега, цигански, отново далече след падането на Римската империя. А на всичкото отгоре имаме държава, но нямаме институции, което означава, че нямаме държава. Всеки студент по социология знае, че държавата, това са институциите. Жалко! Сегашна България е само смешно подобие на средновековната такава.

Фернан Бродел, комуто вярвам, пише, че към идването на турците във "Византийската" империя от векове нещата се определят от Венеция. "Византия" е само изгнила обвивка, отвътре всичко управляват венецианските търговски интереси, пари, търговски постове и т.н.
Според това, пак не можем да се ударим в гърдите и да кажем колко сме напред, тогава.
Ако се удрим е с доста по-задна дата(?)
Борис Кацаров

Историята, казват, се пише от победителите. Те задават и правилата. Французите са казали, че езика определя в крайна сметка нацията. Вие казвате, че са говорили гръцки. Другото е идеология, която може и да се промени. Но, както се вижда от горните коментари, едва ли ще сме ние, които ще го направим
Борис Кацаров

Началото на края за Ромейската империя идва след имп. Василии ІІ, т.е. след превземането на България. Алексий І възприема на практика феодализма от доскорошните варвари (тази скапана система я има реално само на Запад) и макар, че отначало дава положителен резултат, по-късно това води до власт на динатите и скапване на империята. Като на Запад. Но европейският Запад е защитен враваризма на Азия от европейският Изток и това му дава възможност да се развива. Скапващият удар го прави ІV Кръстоносен поход (1204 г.). Когато я възстановяват (1261 г.) империята вече е най-обикновено кралство. Но до ХІІ в. тя няма равна на себе си. В ХІV в. обаче нещата стават все по-зле. Но културно пак стои много по-добре от всичко на Запад.
Колкото до Венеция - и преди това Югурта (117 г.пр.Хр.) е правел същото и с Рим, но какво от това. Нормално е в едно търговско общество да има подкупи и корупция. Когато държавата заслабне е опасно.
Колкото до езика - до 893 г. официалният език в България също е гръцки, а в западните държави - латински. Но това не определя народността в тях. А виж, нация и национализъм реално са явления от след Френската революция. Когато убиват два краля - Чарлз І и Луй ХVІ става ясно, че трябва да има и друга спойка, освен поданството. И залагат на кръвта и започват да създават нациите. Но и сега швейцарците са триезични, австрийците са немскоезични и т.н. Сталин също залага на езика (затова се появи и "македонски" език), но явно не той е основният. Историческото познание също е важен компонент в националното образуване. Няколко са тези компоненти и ще бъдат обект на следваща публикация, ако имате нерви да я прочетете цялата. Доклад пред конференция е, дълъг е. Поздрави!

Тойнби също пише за "братоубийствената война между двете свръхдържави на югоизтока- България и Византия", удиви ме и го запомних. Ставаше дума за 10 век, но това са подробности.
Американците говорят за изкуствено създаване на нации и, че нациите по принцип са такова нещо- "Shot the teacher", в нет-а я има. Наистина става дума по принцип за Македония.
Други казват, че бацила на националностите пуснат в Турция я разцепил на манипулируеми малки държави. Което, било целено.
Това е пресилено според мен, но има доза истина.
Какво ли още не създават религиите и идеологиите. Като космическата и ракетна надпревара. Тя пък е от християнската есхатология. Да оставим пропадналите на земята, а възвишените учени да се възвисяваме в космоса, като свети Илия и пр..
Барабар и лагерите произлезли от това виждане. - Space_colonization
Поздрави Юрий
Борис