- Сам ли си?
- С кого да съм?
- Не знам - вдига рамене. - С гадже например?
- Сега нямам.
- Да те уредим? Поне докато си тука.
- Имаш ли подръка?
- И сериозно. И несериозно.
- Дай несериозното. Два-три дена съм тука.
- Една украинка. Стрийптизьорка. Като сълзица. Е, отдалече. Отблизо личи, че повяхва.
Разбирам, че я е виждал и максимално отблизо. Вдигам рамене:
- Става.
- Карай към бара в "Мадара" - поръчва на Сашата - най-бизкият му шофьор.
Друго е да си при братовчед си. В Шумен. И той да е един от най-силните в града. Преди години брат ми беше реагирал:
- Иво вън ли е?
- Да.
- С гадже ли е?
- С две.
- Все по-друго е да си мутра.
Та все по-друго е да си мутра наистина. Или поне братовчед на мутра.
- Тази ли е? - питам когато влизаме. И посочвам дансинга. Там танцува руса синеока сладурана по черно бельо.
Кимва с глава.
- Става - казвам не само за да не му скърша хатъра. И си мисля как ще стане.
Поглеждам я пак. Наистина е голяма сладурана. С тези нежни черти, леко скулесто лице и чаровна усмивка, насочена навсякъде към присъстващите. Тъкмо досмъква някаква блуза от гърба си, държаща се само на ръкавите си. "Как ли ще я излъжа да се хване с мене?" помислям си.
- Какво се умисли? - пита Иво.
- Нищо. Разсеях се.
- Не се безпокой! - проследява погледа ми той - Всичко е уредено. Щом си с мене.
Усмихвам се. Всъщност е лошо да си с братовчед си. Мисли като тебе. Едно време, когато баба ми ни доведеше да си играем, все едновременно ни се препитаваше.
- Безплатно е - казва, като също ми следва мисълта.
Стигнали сме до масата. Трима сме седнали на маса за четирима. Аз, той и една негова колежка.. Щофьорът му сяда близо, но дискретно. Като всяко бивше ченге.
- Викни Саня след като й свърши номера да дойде при нас.
Сядаме. И поръчваме. За четирима.
- … и мартини - довършва поръчката Иво след консултация с Надя, колежката му и ме поглежда - Знам я какво пие.
Докато дойде да ги пие обаче Саня, ние май ще викнем по още едно. От доста време тя се увива около кола, с още една нейна, по-грозна колежка, обута също в черни прашки. Но все още със сутиен. Така че, май ще изляза прав.
Поръчката е изпълнена почти светкавично. Чукваме чашите и аз вече посягам към
фъстъците след като съм сварил и да отпия от ускито. Наистина, друго е да си с братовчед си.
Оглеждам се наоколо - всякакви ги има. Но само мутрите се правят на баровци. Как ли съжеляват, че няма чалга?
Поглеждам и към дансинга. Саня е застанала на колене, а гърдите й са почти вън от сутиена. Затворила е очи, унесена в ритъма. Дано не заспи, че съвсем няма да дойде скоро.
- Защо не се хванеш с медицински застраховки? - надвиква музиката Надя, колежкопартньорката на Иво. И се навежда към мене. Не поглеждам към бюста й, не само защото е по-скромен. Там е братовчеда. А в такива случаи правилото е желязно. Но не изпускам от поглед високо кръстосаните й крака опаковани в ликра под скъпата задължително къса пола - Далавера е. Сега, около задължителното застраховане … И не е менте.
- Не знам - измъквам се. Знае обаче къде гледам. Така не казвам нито "да", нито "не" - Ще видим.
Макар, че вече ми се е видяло като поредната пирамида. И отклонявам поглед за да не ме
пита пак за още нещо. Естествено отклонявам го към сцената. Там е най-естественото. И Саня прави в този момент също най-естественото нещо. Смъква презрамките на сутиена си. Но само презрамките. За другото ще трябва още да почакаме. Все пак имаме пиене, така, че може да чакаме.
Вдигам пак чашката и посягам към фъстъците. И другите правят същото. Може би забелязали, че доста бързо ги нагъвам. Но нали не пуша. А те пушат.
- Застраховане - чувам отново гласът на Надя - Едва сега си давам сметка, че идва от страх.
- Така е - съгласявам се. Макар, че не съм си дал сметка просто защото не мисля за това. Какво ме интересува? Нали това е най-икономическата специалност преподавана във ВИФ. Но само на възпитаници на Симеоново. А аз не съм от тях.
Отново се разсейвам към дансинга. За да мога да видя накрая и едната гърда на Саня. "Значи сме към края" - мисля.
Надя се умилква около Иво. "Средна е по големина, добре оформена" продължавам да
мисля, но за гърдата. От сцената, а не за ВИФ или застраховките.
Гледам към чашата си, но не е тъпо. Тук като дойда усещам в хората наоколо
страхопочитание. Нали съм братовчед на шефа! Като в Палермо съм. Голям кеф!
Когато поглеждам към сцената виждам обаче, че жената там е вече друга. Потърсвам по навик старата. И тя в този миг се появява по монокини.
"Затова е свършила така бързо" - мисля, когато я гледам, че се насочва към нас. Хвърля се на врата обаче на Иво. С който, като че ли отдавна, от цяла вечност, не са се виждали. Или поне от сутринта. После се целува и с Надя. Като първи приятелки. А после се запознава и с мен.
Започват да си говорят с Надя, след като отново сме седнали. Не ми остава друго, освен със малко да заговоря и братовчед си. Още повече, че и той се чуди какво да прави.
"Гаджето наистина си го бива" - преценявам междувременно след като съм преценил, че е висока почти колкото мен. Но с токовете - Дано да не ми лепне нещо, че с този черен дроб!
Тя се снишава в този момент към Надя, но не заради моя черен дроб. Уж за да надвика музиката. Но е на рамката на креслото, по-скоро защото е по монокини. И защото е забелязала, че я изучавам внимателно. Хайде бе!
Това ми хареса! Макар и да е факт, защото конкретен човек, а не тълпата й изучава анатомията.
Не след дълго понечва да тръгва.
- Да смъкна и тези бикини и идвам - засмива се непринудено. Но и аз усещам, че ме изучава. За миг. С крайчето на окото си.
- "Сори майна!" - мисля - "Портфейът ми не е дебел. Никак даже".
Този път я концентрирам в дансинга. И без това Иво и Надя са концентрирани ту в чашите си, ту във взаимоотношенията си.
Саня се появява на дансинга. Някакъв се лепва зад нея. И я отвежда, но на близо - до бар-плота. Където седят две мадами. Познавам в едната еротична писателка-комплексарка. Той обаче представя Саня на другата. И започва да я опипва по бедрото и да я целува по меките части, докато тя кърши снага.
Поглеждам към Иво. Бързо ми е забелязъл погледа.
"Нали не е подарък на тези, двамата?" - питам. Познал съм и другата дама - известен модел притежаващ възможности. Финансови, не умствени. Макар и да учи във Варненския университет. Но свободния, а не икономическия. Който също би могъл да завърши предвид двойното "ф" с което разполага - физическо и финансово.
- Харесва ли ти? - доверява ми на ухото Иво.
- Не. - казвам - Не.
- Спокойно! Само се бъзикам. Твоя е тази вечер. А ако искаш и утре мога да го уредя.
- Да пробваме, пък ще видим.
Маха и се дърпа към Надя.
Бързо разбирам, че е прав. Саня се е върнала около кола и дори струва ми се гледа към нас. А после се връща около кола, за да му покаже какво може: триене, въртене, изпъване на бюста и дори хлъзгане на пода, пак около него. И всичкото това - само за да смъкне и бикините. Но го прави майсторски. Всяка работа си иска майсторлъка.
Така съм се загледал, че не усещам времето, когато тя идва обратно. В новия си екип. И сяда. Сподирена от аплодисменти, които обаче едва ли са само заради играта й. А по-скоро само заради екипа й.
- Браво! - пляскам и аз. Но повече го правя заради танца й.
Поглежда ме:
- Хареса ли ти?
- Страхотно го изтанцува.
- Радвам се, че някой го е забелязал.
Иво прихва. А Саня сяда. Без да се срамува от голотата си.
Грабва чашата.
- И ти ли си от застраховките? - пита.
- Навиват ме, ама не ща. Журналист съм.
- По-скоро - консултант - подхвърля и Иво. А уж е говорел до този момент нещо на Надя.
Винаги ме е изтъквал повече, отколкото съм. Веднъж дори бях президент на международна фирма за авточасти.
- Помогнах на една местна парламентарна група на последните избори. Нищо работа! - скромнича.
- Те нямат ли си централен шеф на кампанията - недоумява тя.
- Имат, но не го слушаха. Предпочитаха да се доверят на свои хора.
- Хайде, хайде! Така ги отнесохме, че оставихме на опозицията само един депутат и то по споразумение. - хвали се и братовчеда - И аз участвах. Но заслугата е негова. Затова го наеха. Защото е голяма работа.
Не се изчервявам. Или поне не ми личи в тъмното. И не се чувствам несигурен с гола жена насред пълния бар, където веднага някой ще иска да ти я отнеме. Нали съм братовчед на шефа!
Отпиваме. После братовчеда подхваща разговор и с Надя. Пак за застраховки. Докато аз лющя фастъци.
Идва един сервитьор до нея.
- Идвам сега - казва му. Довършва си приказката. После става:
- Отивам да ме пооближат. - Вие къде ще сте?
- Не знам - казва Иво.
- Тогава?
Махат й пак от бара. Махва им, че идва.
- Дай да се уговорим така: сядаме някъде и ти пращам брат"чеда с едно такси да ти каже къде сме. Със сигурност това няма да ти бъде последният номер. И ти…
- И ти вземаш едно такси и идваш.
- Става - казва тя, като ме поглежда вече през рамо. И поклаща бедра към сцената. Като всяка жена, която знае, че я гледат.
Довършваме си пиенето, вземаме фъстъците и потегляме. Но когато вече е започнал и следващият й номер.
Задържам се преди да изляза. Колкото да позяпам, как се търкаля по гръб по сцената, в екстаз, докато една не по-малко гола нейна колежка се прави на лесбийка. Освен ако наистина не е такава. Като гледам как я е награбила и как стръвно муши език между краката й …
Връщам се когато вероятно номерът е свършил. Тъкмо съм оставил таксито да ме чака, а Иво - в една дискотека. И се тревожа как ще вляза обратно в бара.
Саня ме вижда. Минавам точно пред съблекалните. Гола. Явно ще има и друг номер.
Махва ми и излиза. Прикрива си гърдите и слабините. Казвам й къде сме.
- Ще мина. Имам още една поява, но ще мина. Да ме чакате! - заръчва.
Усмихвам се. Жестът й ми е харесал. Въпреки, че няма намерение да влагам чувства. А само спорт.
Вече започва да ми втръсва в дискогрохота и намаляващото пиене на поредната чаша, което, уви, все повече усещам в в кръвта си, когато най-после и тя се появява. Не по-малко привлекателна отколкото в стриптийз-бара. Поне ако съдя по погледите на околните, вперени в нея, както и някои вперени в късата й кожена пола, закопчана отпреде, други - в опакованите с черни чорапи и ботуши до коленете крака, а трети - в красивата й глава. Но поне сега е по-облечена. Което обаче е направо без значение. Или пък по късото й черно кожено яке вероятно с добра цена. Което, сигурен съм, е привлякло погледите на последните.
Търси ни.
Махвам. И ни намира.
- Тука ли сте? Най-после.
- Къде се забави? - обажда се Иво.
Клъвнал е порядъчно. Във всеки случай, повече от мене.
- Имах още два номера. Та чак сега - маха с ръка около лицето си. И се тръсва в стола - Горещо!
- Какво ще пиеш?
- Пак мартини. Започнала съм вече още от тогава. Явно ще бъде мартини. Благодаря!
Правя знак на сервитьора да дойде.
- А ти какво пиеш? - навежда се тя към чашата ми.
- Уиски. Започнал съм от оттатък. Но много напреднах. Трябва да стана да танцувам, че да поизтрезнея малко.
- Ей сега! - отвръща, като че ли съм й предложил - Само малко да почина. И на мен ми се танцува.
- Не ти ли стига? - питам.
- Онова там не беше танцуване - махва пак с ръка, но този път за да си прави вятър и пак повтаря - Горещо!
- Напротив! Танц си беше. И то много красив. - правя и вятър и аз, но от другия.
- Така ще кажеш! - поглежда ме и се смее - Защото бях гола, нали?
- Не. Въпреки, че беше гола.
- Моля! - поглежда ме. После се обръща към Иво - Братовчед ти да не е обратен?
Не го извиква. Даже го казва максимално тихо. Но като за тука.
- Кой ма? Той ли ма? - отрязва я Иво, но максимално силно. И редица от танцуващите са го чули. Макар и най-близките.
Тя пак ме поглежда, но нищо не казва.
Започваме да усвояваме и следващата поръчка, когато пускат блус. Като във всеки бар и тук има много вакантни красавици, които чакат. И хвърлят подкупващи погледи. Но аз съм с дама. И хвърлям поглед към колената до мен. Които необезпокоявано отиват нагоре. "Трябва да й покажа, че съм с дама" мисля. И й кимвам подканващо.
Тя като че ли само това чака - става пъргаво. С готовност.
А когато я прегръщам, ми пошепва в ухото:
- Радвам се, че ти е харесало.
- И аз се радвам - отвръщам.
Отдръпва се, поглежда ме в очите. Засмива се. И пак ме прегръща, но по-силно - Чак усещам бедрата й около крака ми. И нещо друго, нарастващо, но този път идващо от мен. Лично.
- Не са много хората, които се интересуват и от други подробности, освен телесните ми. Надявам се, че си от тях - пак се отдръпва.
Кимам утвърдително.
- Красиво беше. И е.
- Благодаря! - пошепва в ухото ми.
Приятно е да го чуеш. Пък и било то от устата на един професионален лъжец.
- Моля, моля.
- Нали каза, че си консултант по избори.
- Да, но не съм лъжец. Само манипулатор.
- Съгласих се.
И се отпуска още повече в прегръдката ми.
Оставя ме и при следващите танци. Които този път са бързи.
По някое време Саня ме оставя за да хвърли якето. И пак да обере погледите - полата нагоре става гащиризон, с презрамки на гърба, върху който няма фланелка.
Няма обаче и по-остри реакции от страна на публиката, въпреки, че имам чувството, че пак напредваме към стрииптиз-бара.
Шофьорът на Иво пък само си засилва вниманието.
- Така ми е добре - пошепва ми в ухото тя - Ще пукна от жега.
А аз си мисля колко е добре да си братовчед на шефа.
По някое време обаче решавам да седна.
- И ти ме оставяш сама? - усмихва се - При толкова мъже? Виж как ме гледат!
Знам как я гледат, но се обаждам:
- Стар съм вече.
- Я стига! Ти ли си стар? А аз какво да им кажа?
- Че не си.
Хваща ме за ръката. Но след малко все пак сядаме. За да отдъхнем и да продължим разговора.
Към четири часа решаваме да си ходим. Викват ни такси.
Облича якето, хваща ме подръка и сядаме в колата. Не ме пуска. А аз гледам срамежливо към бедрата й. Целите.
- Уморих се - отпуска глава на раменете ми. Но Шумен е малък град. Пристигаме почти веднага след като сме тръгнали.
- Утре ще се видим ли? - пита.
Явно ще отклоняваме всичко за утре. И с това "Уморена съм !" Но и аз съм уморен.
Кимам утвърдително.
- Хайде! Утре ще те поканя - гласът й е умолителен - Ще си тръгнем по-рано. Не съм на работа !
- Добре! - съгласявам се. И се ръкуваме.
Потъва в тъмното. А аз се връщам в таксито. И си мисля, че не Иво ми е намерил момиче, а аз съм си намерил момиче. Макар и епизодично. И след толкова изпит алкохол. Въпреки и започващ да се изпарява.
***
Отдалече виждам Саня като говори по телефона. От уличен автомат. Показвам я на Иво. А отблизо виждам, че е в настроение, макар и да изглежда напрегната.
Слава богу! Защото цял ден вали, а когато вали си мисля за глупости - че срещата ще се провали заради неочаквано възникнала работа; че момичето няма да дойде заради дъжда; и т.н. Не, че дали ще дойде или не е важно, но все пак … Настроен съм вече. А е и симпатяга.
Приближаваме. Дамата ми (ако е такава) днес е по-строго облечена - в убито сиво, зелено и черно. Със сиво-зелен вълнен костюм, състоящ се от сако и пола и черни чорапи, поло и боти. Много е по-облечена от вчера, макар и далече не като монахиня - все пак полата е дълга едва до ръбовете на сакото, а полото й е от тънка прозирна материя. Но е елегнатна и съвсем в тон с времето. Което от тази сутрин захладня.
Поглеждам към дънковите си дрешки и ми става неудобно.
Иво я изненадва откъм гърба. С лявата ръка я обхваща през кръста, а с дясната натиска вилката.
- Ало, ало - реагира Саня, но веднага усеща интервенцията - Защо я затвори сега? - провлачва протестирайки.
Питала е с укор. А ние с Надя вече сме застанали до нея, но стърчим невинно.
- Нещо важно ли беше? - питам за да демонстрирам съпричастност.
- Да. Говорех със Сашата. За утре.
- Нищо де! Няма проблеми. Ще се разберем - додава Иво.
- Пусни ме! - дръпва се Саня - Пусни ме де!
И застава до мен. След като е окачила слушалката на вилката.
- Не се прави на интересна! - махва с пръст Иво - Казах, че няма проблеми.
- Добре! - съгласява се и Саня меко и пита - Накъде сме?
Иво казва някакво име. Вероятно на бар или дискотека. В Шумен клубове няма. Като те даже и във Варна не са много.
Хваща ме подръка, а аз й предлагам чадъра си. Тръгваме приятно прилепнали.
- Без малко да не дойда! - доверява ми докато крачим, надявам се във вярната посока.
- Защо? - питам засегнато-любопитно.
- Възникна ангажимент. Но го отклоних.
"Дано не е такъв от естеството, което си представям. Макар, че защо не?". Все пак става дума само за голото естество, не за друго.
- Благодаря! - казвам.
Поглежда ме любопитно. За малко. Посяга и ми оправя косата:
- Така е по-добре!
После се умълчаваме. Но настроението ми се е подбрило. Жестът ми е харесал.
Токчетата й отмерват стъпките. Как ли стъпва с тези високи токове? Макар и удобни при толкова вода по улиците.
- Наспа ли се? - нарушавам мълчанието.
- Спах като къпана. Станах чак в два следобед - похвалва се с готовност. После пак млъкваме. Но за малко.
Заведението е дискотека. Малко соц.
Влизаме и се настаняваме покрай маса-резерве. Влизаме и петимата. 4+1. Шофьорът ни следва навсякъде. Макар и да се е настанил като вчера - на бар-плота, инкогнито.
Столовете са толкова ниско направени, че колената на Саня цъфват доста близо до носа ми. Също като колената на Надя, но отсреща, под ивовия нос. Надя веднага кръстосва крак върху крак. Пали и цигара. От ивовите разбира се. Саня обаче не го прави. Дава го по-скромно в маниерите. И дрехите й са по-скромни, сравнени с тези, на дамата отсреща. Въпрос на възможности. И желание. Или на стил и на и двете.
Идва сервитьор. Поръчваме си мартини за Саня и уиски за останалите. С повечко фъстъци.
- Не знам дали ти казах - обръща се към мене Иво - Сашо Томов ми предлагаше 500 таксита.
- И ти какво направи?
- Отказах. Твърде зависим ставам.
- Ама и ти си се хванал с тези ментарджии …
- В тях са връзките, в тях е и влиянието. Знаеш ли какво беше на семинара в Боровец?
- Какво?
- Баровска работа! Луксозни хотели, басейни … Хората - от всички сектори на икономиката. А те най-добре знаят какво става в страната.
- Не се и съмнявам. След като Лупи носеше куфарите на Тато.
- Само да знаеш какъв е суетен! - обажда се и Надя. Включила се е в разговора. Без да я канят. И дръпва от цигарата - Като беше тук реши да ходи на дискотека. В полунощ изпрати бодигарда си да му търси мараконки "Найк". За оригинални става дума - продължава.
- И ти ли си в лъжицата?
- Моля?
- В евролъжицата?
Иво отговаря преди нея:
- В шуменското ръководство е. Моля ти се.
- И защо ти е? - питам. Може би наивно.
- Имам амбиции.
- За политическа кариера?
- Да.
- Какво си завършила?
- Педагогика. В Шуменския.
- О, боже! - възкликвам, без да ми пука дали ще я обидя.
Иво се засмива.
- И защо не се занимаваш с това, от което разбираш? - продължавам да питам - Вярно, че няма да я има светлината на прожекторите, но пък и тя бързо угасва.
- Повечето политици са като мен.
- И затова сме на този хал. От 1989 г. ни наместват на места, на които нищо не разбираме от работата.
- Искаш да кажеш, че всичко е подредено? - поглежда ме невярващо.
- А, не. Искам да кажа, че така една държава се управлява по-лесно. От външния фактор имам предвид. Така никой не вярва на другия и търси външни консултанти. И затъваме още повече. Мога да ти кажа и името на кукловода на местен терен ако искаш.
- Няма нужда! - додава Иво.
- Вярно, че се печели повече, а и имаш и измамното чувство, че си нещо повече от другите, но парите в гроба ли ще ги носиш? Пък и чувството ти не е ли само проява на комплекса ти за малоценност?
- Не. Ще осигуря бизнес на дъщеря си.
- Не. Ще я пратиш да олигофренясва в някое чуждо училище, дето в трети клас децата още не могат да се научат да пишат, а след това ще доизхарчи награбеното тук. Ако не е конфискувано и междувременно не са те гръмнали - поправям я.
- Интересна философия.
- Поросто практична. Нищо повече.
Иво обаче се кефи.
Облягам се назад. Саня се навежда към мен:
- Ти направо я разби!
- Мерси! Искаш ли да танцуваме?
Разбира се, че иска. Нали е танцьорка.
Ставаме. И отиваме на дансинга.
Когато се връщаме още запъхтяни и с продънени уши, разговорът е потеглил в посоката на застраховките. Но Иво псува за нещо премиера Костов.
- Защо бе, много си е хубав човека? - подхвърлям, с идеята да си спечеля още един опонент. Много я владея тази работа.
- Хубав! Циганин. Знаеш ли вица за рома?
- Кой? - запитвам на свой ред - Дето сервитьора казва, че за толкова пари Иван Костов не може да ти докара ли?
- Да. Знаеш го.
- К"во го дъвчеш?
- Нищо не прави.
- Борд направи. И сецна далаверата на ония хиени Емил Хърсев и Стоян Александров. Малко ли е?
- За да краде той.
- Ако не е той, ще е друг. Ти за какво се опитваш да пробиеш в политиката? - премествам погледа си и върху Надя. Макар, че току що съм казал защо се пробива в политиката.
- Аз не точно за това - отговаря ми обаче Иво - А за да може бизнесът ми да съществува.
- Костов поне даде глътка въздух на хората. Вече не сме с по 2-3 долара месечни заплати. И то само защото някой се мисли за велик, разполага с възможности, а е свършил с парите. Като Стоян Александров например, дето искаше по високо ниво на фиксирането на лева, та се наложи другият мошенник - Софиянски да обяснява по телевизията, че е на дълги доларови позии и затова така приказва. Елементарна манипулация: популярният Софиянски срещу некомуникативният до тъпотия Александров.
- Продаде половината Шумен на турски фирми - не дава вид че се е хванал Иво - Пак сме под турско робство.
- Ами ти за какво си? Открадвате на някой бизнесмен с твоите "неотговорни фактори" пет пъти мерцедеса, правите престоя му тук невъзможен и той продава. А онези отгоре са доволни - хем са гушнали комисионната, хем ще могат да посредничат отново.
- Не знам, ама … Не е хубава работата - заключава Иво. И гаврътва чашата си. После се обръща към Надя и потъва пак в бизнеса с медицинските застраховки.
Не ми остава нищо друго, освен да обърна внимание на дамата си. Но след малко.
Междувременно си вземам фъстъци и ги поливам с уиски.
- Саня? - казвам, след като паузата се е проточила достатъчно дълго - Не е руско това име, нали?
- Не съм Саня, а Оскана. И не съм рускиня, а украинка - засмива се тя. Чакала е да й обърна внимание. Но надявам се, не като това внимание, което са се опитали да й обърнат няколко бабаита, докато сме били на дансинга. Навреме спирани от шофьора на Иво с въпроса към мене: "Проблеми ли има шефе?" и произнсени с дълбоко подчертан руски акцент, а Саня ми е викала само Юра.
- Сега ако кажеш, че не си и естествено руса?
- А, естествено руса съм.
И отпивам отново.
- Много добре си научила български. Без акцент - забелязвам и веднага запитвам - Отдавна ли си тука?
- От три години - позабавя се с отговора, докато изчисли годините тя.
- И все с това ли се занимаваш?
- Тук - да. Дойдох с танцувална трупа. Тъкмо бях завършила Киевския унтиверситет. Слава богу, че е все с това - поглежда ме - Като чувам какви работи са им се случвали на другите момичета? Тръпки ме побиват. Тук съм на сигурно място.
- Вестниците постоянно пишат - отбелязвам - А какво си завършила?
- Педагог съм. Колежка съм на Надя - посочва я с очи.
- Да. По образование - досещам се. Още алкохолът не ме е хванал. Пък и едва ли ще ме хване - уискито е хубаво.
- Не само. По-близо е до мен отколкото си мислш.
Поглеждам я недоумяващо. Последното го е казала доста тихо.
- Луксозна проститутка е - пошепва ми в ухото.
- Нали е омъжена? - връщам и жеста. С шепненето разбира се.
- Какво от това? Пък и мъжът й сигурно не знае - усмихва се съучастнически - Ти на кой свят живееш? Виждам, че си наясно с нещата, пък …
- С някои неща. Не с всички. За другите ще разчитам на тебе.
Стисва ми ръката. Пак съучастнически. А аз си мисля, че не е хубаво това говорене в бъдещо време. Колкото пъти съм кроил нещо с момиче за бъдещето, се е оказвало, че се стопява дори и близкото настояще. Но, в края на краищата, в конкретният случай ме интересува само бъдещето до утре сутринта. А дотогава, надявам се, няма да ми мине котка път.
- Ще танцуваме ли? - връщам й жеста.
- Момент. Да хвърля сакото.
Остава само по поло. Изтръпвам, като си помисля, че то прозира. И го виждам, че то прозира. Вторачил съм се в гърдите й. Въпреки сумрака в дискотеката.
- Нека гледат! - махва с ръка небрежно Оксана, забелязала, че е център на вниманието. И дори изпъчва бюст, уж за да си намести полото - Всяка вечер ме гледат.
Дано шофьорът да си е на мястото. Обираме погледите, но нищо повече не се случва.
Явно шофьорът си е съвсем на мястото. Остава ни да се веселим.
И го правим. И то като че ли се познаваме от сто години. Прегръщаме се и се държим съвсем свойски. Явно, че наистина ще има близко бъдеще. Дано! От два месеца съм на сухо. А още ми е малко рано да оставам на сухо.
Накрая, към един часа, запъхтяни и развеселени, решаваме да си ходим.
- Страхотни бяхте! - посреща ни Надя.
- Пак сме си. Нали? - поглеждам към Оксана.
- Да - смее се и клати глава. После си облича сакото. А аз я хващам през кръста. За да не губя инерцията от танца.
Вземаме си довиждане. И я повеждам към изхода. Където попадаме в компанията на шофьора на Иво. Като Саня е забравила дори да ми предложи кафе. А в такива случаи така се прави.
***
Прегръщам я. Поглеждам я внимателно.
Гледа ме и тя.
В полумрака не виждам очите й, но знам, че ме гледа очакващо. След като е стигнала до тук с облеклото. И с дистанцията.
Целувам я. После отново я поглеждам. И отново я целувам. И ръката ми отново посяга
към гърдите й, след като в дискотеката уж неволно го е направила, за да констатира липсата на съпротива. И … така нататък.
Чувам, че шепне нещо в тъмното. Но след като дишането ни постепенно се е успокоило. - Казваш ли нещо? - питам тихо. Тук не е дискотека и вече не е нужно да се крещи.
- Нищо - промълвява - Шепна си едно стихотворение.
- От кого?
- От мене.
- Пишеш ли?
- Когато ми е чоглаво.
- Като сега? - питам любопитен с какво съм я накарал да й е чоглаво. И то сега.
Усмихва се:
- Не разбира се - И ме целува по бузата. Нежно - Казах, че пиша когато ми е чоглаво. Но не казах, че декламирам когато ми е хубаво.
Този път я целувам аз. Внимателно.
После се унасям.
На сутринта усещам целувка.
- Хайде! Трябва да си стягам багажа.
- За къде? - питам. Но едва, когато се разсънва. Когато съм изпил кафето. И когато тя вече се е облякла. Като снощи, макар и без сакото.
- За Истанбул. С тук приключих.
- Не те ли е страх? От неизвестното. Тук се размина, но там …
- Страх ме е. А и тук не се размина съвсем - усмихва се загадъчно - Но трябва да опитам.
- Няма ли да ти е кофти? - прегръщам я пак, като снощи. Но в дискотеката - изотзад.
- Не знам - хваща ми нежно ръцете. Без съпротивление - Кофти, не кофти … Там са повече парите. А аз вече нямам време. Остарявам. Ще си намеря някой богат чичко-паричко и ще се оправя.
- И като решиш да му слагаш рога - сещай се за насам.
Стисва ми ръката. Пресяга се и ме целува по брадясалата буза.
- Да стигем дотам!
- Ще се видим ли някога?
- Бог знае!
- Но не мога да го питам.
- Тогава да си вземем сбогом. За всеки случай.
- Сбогом!
Когато излизам. Дъждът е спрял. Чоглаво ми е. Не, че има нещо, или че се е случило нещо, но ми е чоглаво. Винаги ми е така след креватно приключение. А и сега не бих казал, че няма нищо по-лошо от хубавото време.
