Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.11.2009 14:09 - 10 НОЕМВРИ – ТЕХНОЛОГИЯ И РАВНОСМЕТКА НА ЕДИН ПРЕВРАТ
Автор: yuriy Категория: Политика   
Прочетен: 3128 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 01.12.2009 12:19


 

 

 

 

 

 

 

 

 

10 НОЕМВРИ – ТЕХНОЛОГИЯ И РАВНОСМЕТКА НА ЕДИН ПРЕВРАТ       На 10 ноември 1989 г. в България бе стартирана стратегията на хаоса с всичките й последствия - бедност, организирана престъпност, контрол чрез досиетата, корупция. С идването на власт на Владимир Путин в Русия замислената в края на 70-те и започнала в средата на 80-те години грандиозна чекистка операция (според съветският дисидент Владимир Буковски), наречена “Перестройка”, навлезе в решителната си фаза. Важен елемент на тази игра са и станалите в Източна Европа преди 20 години (и все още ставащи) промени, включително и в България. Погледът под друг ъгъл към станалото ще ни помогне да опознаем и разберем и ставащото у нас сега като идването на власт на кабинета Борисов например. ****     Кризата на комунистическата система може да се забележи още в средата на 60-те години. По онова време възможностите за екстензивно развитие на системата са изчерпани и се правят опити за интензификация на нейната икономика. Това обаче е невъзможно по две причини:             - води до диспропорции, както при първия опит от 50-те години, когато известна част от инвестициите са пренасочени към леката индустрия;             - "либерализирането" на системата  доведе до събития от рода на чешките от 1968 г. След тях системата е затегната, но крахът само е отложен. Научно-техническият прогрес се ускорява, технологичните революции следват една след друга, а за комунистическата система става все по-трудно и скъпо да ги следва. От началото на 80-те кризата е вече ярко очертана. Елитът и особено спецслужбите, са наясно със ставащото. Янко Янков пише, че още през 70-те години са подготвяни резервни екипи, един от които е сформиран около Петър Младенов. Владимир Костов говори за създаването на резервен елит, несвързан с членство в компартията, но затова пък достатъчно обвързан със службите. Днес въпросът за правителството на една държава е почти напълно еднозначен с въпроса за нейния бюджет. От друга страна финансовата сфера все повече става относително и информационно понятие. Това изключително повишава ролята на финансовите и особено на разузнавателните кръгове. И максимално отхвърля ролята на случайността. Алвин Тофлър в "Третата вълна" дава параметрите на суперелита, интегриращ т.нар. "отраслов" и "генерален" елити в държавите от Втората вълна, каквато е и България) - хора "без лица", които разпределят инвестициите и определят параметрите на останалите два елита. Контролът върху подобни хора "без лица" би осигурил (в българския случай осигури и продължава да осигурява) контрол и върху дадено събитие. От друга страна, дори при контролиран преход, какъвто в крайна сметка се оказа източноевропейският, се получиха сътресения на борсите. А какво би станало ако безконтролно бе рухнала "под напора на народното недоволство" една от двете световни системи и то в момент, когато и на Запада предстоеше навлизане в криза?  Крахът и на капиталистическата икономика би бил огромен . В същото време, в което кризата на социализма все по-ярко се очертава - краят на 70-те години, неговите геополитически предимства стават все по-големи. Много по-неприятни за Запада от разширяването на "предмостието" в Латинска Америка със сандинистката революция в Никарагуа и гражданската война в Салвадор, можеха да се окажат промените около Турция - "революцията" в Иран и инвазията в Афганистан. По същество това бяха стъпки към овладяване на петрола в Персийския залив и предпоставки за спечелването на Студената война от СССР. В това положение, повикана на власт не само от историята, администрацията на Рейгън заложи на по-силната и по-богата икономика и на тактиката на изтощаването - подкрепа за муджахидините и затягане на войната в Афганистан, форсиране на надпреварата във въоръжаването (особено на скъпата ИСО), смъкване цените на петрола и др. Това в крайна сметка доведе СССР до "рецептата" на Пол Кенеди - несъответствие между съкращаващи се възможности и нарастващи ангажименти. Кога точно е договориран края на Студената война и на социалистическата система може само да се гадае. Но за това какво е договорирано лесно може да се предположи предвид случилото се впоследствие. Повече от сигурно е едно - да се мине без нов Нюрнберг, а само с водевилни процеси, като източноевропейските комунистически олигархии запазят и разширят привилегиите си, но вече по западните стандарти, включително и върху “общонародната” собственост. Подготовката на края започва още с управлението на Андропов и съвпада с икономическата криза на Запада от началото на 80-те години. Лансираната теза, че със смъртта на Андропов отново са надделяли брежневистите просто не е вярна. Съветският премиер от времето на Горбачов Николай Рижков пише, че дори при "брежневиста" Черненко подкрепата за екипа около Горбачов не намалява. Но едва след 1987 г. СССР е готов за промени, когато в ЦК на КПСС надделяват хората, подкрепящи радикалните мерки. Дотогава е провеждана козметика, стигаща идейно максимум до мерки като на НЕП-а (Новата Икономическа Политика на Ленин – бел. авт.). Подобен вид контролирани действия винаги се осъществяват по сценарий. Схемите обаче не са много и се практикуват от векове. Което ги прави лесни за разгадаване, особено при конкретизиране на интересите. Предвид последвалите събития, подобен сценарий би взел под внимание следното: 1989 г. е година, богата на събития. Договорирани са срещи от най-висш ранг - по човешките измерения във Виена и Париж, плюс Екофорум в "изолирана" (според писмото на П.Младенов до ЦК от 1989 г.) София; интересът към такива срещи е голям и ако се случат събития, те ще имат широк отзвук; същата година в Полша ще има свободни избори; полската и унгарската компартии се реорганизират към социалдемокрация (в каквито, според програмата "Демокрация", би желал да ги види и Роналд Рейгън), а ГДР ще празнува своята 40-та годишнина. По-малки събития са поредната годишнина от смъртта на Ян Палах и Пражката пролет. Така, след Виенската среща в България е разрешено притежаването на задгранични паспорти, а около Парижката среща се надигат (под строгия поглед на КГБ според някои сведения) българските "турци", обидени от новите си имена пет години след получаването им. И тръгват на екскурзия, досущ копираща тази от края на 40-те (съвпаднала с руското настъпление в Китай), създавайки огромни сътресения в икономиката на страната. Следва, през цялото лято, силен дипломатически натиск, включително и съветски, по посока на България. По същото време, към България и Унгария, от ГДР тръгва ежегодната лятна екскурзия. Но през септември Унгария отваря границата с Австрия и повечето германци, подобно на нашите турци, посещават другата си родина - федералната. В разгара на тези две летни екскурзии, в Чехия, в географският център на системата, с помощта и на членове на ИКП, започват вълнения по повод поредната годишнина от събитията през 1968 година. Демонстрациите за 40 години на ГДР също нарастват лавинообразно и при посещението на Горбачов се стига до насилие.   В България възмутените интелектуалци от Клуба в подкрепа на гласността и преустройството (между които има доста личности свързани с КГБ), протестират още от пролетта за правата на турците, а после - и срещу проекта "Рила-Места" (осъществен по-късно, но демократично), който щял да превърне Рила в пустиня. И точно в навечерието на  екофорума също са бити, по времето на вътрешен министър, който е един инициатори на Възродителния процес и бъдещ посланик в Минск. Следват правителствени смени с удобни за Москва нови хора. Междувременно в Полша изборите отдавна са спечелени от "Солидарност", с което е показано, че този път руснаците няма да се намесят. Епилогът на промените са събитията в Румъния (режисирани, ако се вярва на Владо Береану, от румънски театрален режисьор) и американското нахлуване в Панама. През есента САЩ са опитали да минат само с преврат в тази страна, подобен на румънския, но тогава не успяват. А на плахите коледни протести на СССР, САЩ заявяват, че нямат нищо против войските на Варшавския договор да влязат в Румъния, за да се прекрати насилието там. Срещата в Малта вече е привършила, системата в Източна Европа, след комбиниран удар по фланговете (България, ГДР) и центъра (Чехословакия), малко “показно” (Полша) и с чужда помощ (Унгария) е рухнала, а събитията по втората част от “промените” предстоят - щурмуването "под напора на народното недоволство" на важни откъм архиви сгради като тази на ЩАЗИ в Берлин и Партийният дом в София, кръглите маси и създаване на послушна опозиция, издигане на “нов” бизнеселит и т.н. Събитията са насочени не само срещу старите ръководители на компартийте в Източна Европа, но и срещу очертаващите се като победители в Студената война Германия и Япония. За това пише съвсем не между редовете един от идеолозите на перестройката, Александър Яковлев в своята "Предисловие, обвал, послесловие". Че "Малта" е среща в заключителния етап на войната, подобна на "Ялта", е повече от сигурно. Погледът към картата след първите "свободни" избори в Източна Европа красноречиво говори за това - в районите, разположени почти по вертикална линия източно от Калининград до Тирана, спечелиха компартиите. СССР извърши отстъпление чрез поддържане на постоянен баланс на силите, сменяйки политическото присъствие с по-трайното икономическо присъствие. А географското разположение на Балканите срещу съветския тил в Кавказ и близо до Проливите ги прави изключително важни за СССР и наследилата го Русия. Погледнати под такъв ъгъл, събитията от 1989 г. дават доста по-логичен отговор на въпроса, защо от тих пристан за бъдещи пенсионери, съветското посолство  в София тогава бе превърнато във форт с тежка артилерия – посланик бе съветника на генсеците на КПСС от 1982 до 1988 г. и специалист по специални поръчки, Виктор Шарапов. От книгата "Големият провал" на Збигнев Бжежински можем да съдим, че признаците на криза по това време са най-слаби в България, ГДР и Китай. Боб Удуърд пише, че в случай на липса на опозиция в дадена страна и при силен диктатор се залага на лидер или се използва някакъв, най-често етнически, проблем. Ако в ГДР проблемът беше желанието за обединение, в България беше напрежението, създадено около Възродителният процес. За добавка бяха използвани и екологически проблеми. Затова и в България, и в Румъния промените започнаха с недоволство именно в етнически нееднородни райони. Така, още с идеята на Иван Славков за олимпийска кандидатура на София (равнозначна на получаване на огромно наследство от беден студент) усилено бе лансиран слухът, че ако олимпиадата бъде проведена в София, на Витоша ще бъдат изсечени над 11 000 дървета – може би повече отколкото растат там. Последва използването на реални проблеми - тези на Русе, негодуванието срещу плановете за строеж на металургичен комбинат по посещаваното главно от софиянци Южно Черноморие, за да кулминира всичко около екофорума и създаването на … "Еко", но "гласност". Възпитаници на Москва и деца на активни борци, наред с будната съвест - интелектуалците, участваха в русенския комитет, НДЗПЧ, "Спасение" … А създаването на бъдещия лидер на всички опозиционни движения - Клуба в подкрепа на гласността и преустройството, започна с думите на проф. Иван Николов: "Ние, група активни борци и видни български интелектуалци ...". След което последва изреждане на 80-те инициатори и дебел намек за подкрепа от Москва. Тогава бе предложена от асистента по научен комунизъм Огнян Минчев под формата на доклад една много дискусионна идея - тогавашните комунисти да станат утрешни капиталисти, за да имало промени. А по-късно, на 26 октомври, но на следващата година, след лекция на доц.Чавдар Найденов на тема как от комитетите на ОФ да се създаде опозиция, доц. Драгомир Драганов представи доклад до предстоящия пленум на 10 ноември. Но дори при видимото отдръпване на съветските ръководители от ръководството на БКП, опозицията в България тогава едва достигна около 500 души (на 13 ноември "Подкрепа" се състоеше едва от 40 души, главно лекари). Големият удар срещу Живков реално беше "Голямата екскурзия", координирана от такива "родоостъпници", като резидента на Първо главно управление в Париж, Петър Бояджиев например. За българското разузнаване от онова време Вл. Костов, години преди това, пише, че подобно на другите "братски" разузнавателни служби, отдавна се е превърнало в поделение на КГБ. Ако приложим схемата на Ал.Тофлър за суперелита, ще намерим и обяснение защо от толкова желаещи, за най-силен човек на Москва в България бе предпочетен председателя на валутната комисия към ЦК Андрей Луканов. А ако се сетим за идеята на О. Минчев при създаването на Клуба, наистина ще разберем защо в България бе стартирана стратегията на хаоса с всичките й последствия - бедността, създаването на организирана престъпност, контролът чрез досиетата, корупцията, използването на неспециалисти във всяка област и др. И изпростяване на всички нива със само една цел - по-голяма управляемост, с помоща на тоягата и моркова, на стратегически разположена страна. ***   Не всичко в съветско-американския сценарий премина гладко и това, освен събитията в Панама, се получи и в Китай. Там въпреки ескалиралите (отново в присъствието на вървящия "по ленинском пути" през главите на политиците Горби) демонстрации, също се стигна до насилие, но не и до желаните резултати. Китай е конкурент на САЩ в тихоокеанската област, но 1/5 част от населението на света не е 1/3 част от населението на Германия и въпреки международния натиск, ККП успя да се справи с демонстрациите и да наложи своят по-успешен модел на икономически реформи. Всички приказки от зората на прехода за неконкурентоспособността на източноевропейските икономики, се разбиха в китайското "чудо", заливащо света с не много качествена, но почти безплатна продукция. И това бе постигнато с технологии и техника от 30-те години. При по-високо развитата си база и по-добре специализираната си работна ръка, дори при малко по-високи цени, светът можеше да е залят от нашата продукция и западните стоки днес щяха да имат съдбата на бутикови уникати. Върхът на сладоледа "Делта" например, вкара във варненския млекозавод само опаковки и есенции, а останалото си го имахме. И прави сладоледи на добро ниво. При наличието на интерес това всеки можеше да го направи. Но "либералните" комунисти от тогава имаха интерес от живот над западното ниво веднага, а не в близкото бъдеще и предпочетоха да станат шефове на филиали на големи и утвърдени западни компании или да участват в ограбителният процес. Затова докато едни се надяваха, други ограбваха, но никой не създаваше. Всъщност тогава, благодарение на навлизането ни в почти петнайсетгодишна криза, ако не и в по-голяма, и чрез разбиването на икономическите си мощности и осигуряване на пазари, ние от Източна Европа спестихме на Запада сегашната му криза и му осигурихме двайсетгодишна глътка въздух, при само петгодишна за нас. Сега сме на прага на задължителното затягане на режима. Без това не може, а и нещата в историята винаги са следвали именно тази логика на развитие. Нещо повече - с кабинета “Борисов” може да се каже, че и у нас перестройката завършва. Остава да видим обаче, дали завършването ще бъде под формата на диктатура на олигархията от най-тесен кръг (което е най-вероятно) или все пак тя ще бъде в полза на максимално широк кръг от хора. Все пак диктатурите винаги са се нуждаели от по-широка социална база, така че има и такава вероятност. Както казват руснаците в такива случаи – Поживем, увидем.   5 ноември 2001 г. Статията е публикувана във в. “Банкеръ” 8 – 21. 12. 2001 г. под заглавие “Некрологът на лявото бе написан прибързано”. Сега представям на вашето внимание малко осъвременения й вид, който за жалост, почти без промени, звучи отново актуално.

 

 




Гласувай:
1



Следващ постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: yuriy
Категория: Други
Прочетен: 323199
Постинги: 36
Коментари: 332
Гласове: 94
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031